ТАЙГА
превод: Красимир Георгиев
ТАЙГА
На дъщеря ми Елена
Както зима да се мята
и виелици да сбира,
идва пролет и в тайгата:
шири се студът и спира!
Мрак камшиците си свива,
вдън земя нощта остана.
Никъде не съм откривал
толкоз светлина събрана.
Сняг се свлича от балкана,
в палав разлив ще пребъде.
В козите пътечки само
се тревожи лед оскъден.
Камък ветровит препича
голо теме с ярко слънце.
Горската рекичка тича,
смее се и пее звънко.
Сокове кора напъват,
лебед вика в долината,
дебри дремещи сънуват
гръм с порой в зеленината;
рожбите в съня им всички
свободолюбиво крачат -
мечки, извори, козички…
Без прииждащи секачи.
—————————–
ТАЙГА
Елене, дочери
Как зима ни верховодит,
Сколь пуржища ни зубаста -
И в тайгу весна приходит:
Покусал мороз, и баста!
Отсвистели стыней плети,
Панихида ночи спета.
Ни в одном краю на свете
Не встречал я столько света.
Оползает снег на сопках,
И палы разлив полощет.
На крутых козельих тропках
Смутно лёд синеет тощий.
Ветром выглаженный камень
Греет лысину на солнце.
Забежала речка в рамень -
Заливается-смеётся.
Тянет бражной соковицей,
Кличут лебеди в долине,
И дремучим дебрям снится
Цветь да зелень, гром да ливень;
Им, как мамкам, снятся дети,
Пополненье вольнолюбов -
Колонки, козлы, медведи…
Без заморских лесорубов.
