БАЛАДА
БАЛАДА
Ръждяса плодоносен плуг,
заглъхна песен вдъхновена -
че някакъв злокобен чук
разтърси цялата вселена.
Угаснаха слънца, звезди,
и тъмни облаци се сляха.
Тълпи с разкъсани гърди
смъртта за мирен сън зовяха.
Страхотни зверове за стръв
кръстосват с вой поля безбрежни,
да търсят жадно скъпа кръв,
проляна в бран и в дни метежни…
Във тоя край на смърт и стон,
на огнен дъжд и безпощада -
смъртта развихря бесен кон,
смъртта издига черна клада.
сп. „Обществена мисъл”, книга 5, година 7, май 1926
СКРЪБ
Кошмарна скръб руши и пей унесено,
пълзи настръхнал ужасът до смърт.
Кънти и стене бурята понесена -
сразила смъртно моя роден кът.
Пожар и кръв обагриха просторите -
вериги тежки някой там кове;
израстнаха бесилките, затворите,
и пламнаха села и градове…
Огромни некролози са заплакали
и черни знамена за всеки дом
мълвят навред за гарваните гракали
над жертвите на кървавий разгром.
Развихрена смъртта лети над къщите,
задъхан стене бедният народ…
О, Господи, къде са днес могъщите
и жадните за правда и живот…
сп. „Обществена мисъл”, книга 2, година 8, февруари 1927
