ДОБРУДЖАНСКИ КРАЙ

Любомир Бобевски

На 9 ноември 2013 г. се навършиха 135 години от рождението на Любомир Бобевски

ДОБРУДЖАНСКИ КРАЙ

О, добруджански край,
ти наш си земен рай,
в теб златно жито зрей,
в теб вакло стадо блей!

Орлите от възбог
простора ти широк
и Слънчо - мощен Феб
ни спомват все за теб!

Под чужд си днес ти крак,
но иде ден, в който пак
ще бъдеш кът наш ти,
тъй както и преди.

С напредък, светлина,
ний твойта бъднина
ковеме всеки час,
храни надежда в нас!

1914


ЩЕ УМРЕШ!

Пеперудката:

Пеперудки
сме крилати,
леки, пъстри,
вам познати.

Ний летиме
над цветята,
из градини,
из полята.

Нам усмихва се
благато
от небето
слънце-злато!

А простора
необятен
колко ни е
мил, приятен!

Как децата
се увличат
и след нази
лудо тичат!

Нужни сме им
за игрите -
те по нас
си губят дните…

Хванат ли ни,
о, тогава
те отиват
до забрава.

Мачкат, късат ни
крилата
и отнимат ни
душата!

Детето:

Пеперудке,
аз разбрах,
твойте болки,
твоя страх!

Зная, мила,
твоя блян -
светъл, хубав
и засмян!

Ти жадуваш
вечен май,
слънце, цвете,
земен рай!

Ти копнееш
за игри,
за простори
и зари.

Ти обичаш
сладки сок
на цветята -
твоя Бог.

Волничка си
в тоя свят,
носиш се
от цвят на цвят.

Пакостна си,
вредна ти; -
още малко
полети.

Ще напуснеш
тоя мир,
де летяла си
безспир!

сп. „Пчелица”, № 1, 1915 г.


ЗА ОТВЛЕЧЕНИТЕ ДОБРУДЖАНЦИ

Безсилни всред борбата, вразите ви лукави
прибягнаха до средства, що носят низост, срам:
на Добруджа страдална те взеха синовете,
отвлякоха ги негде - далеч от родни храм!

То бяха дни на ужас, дни траурни, - на сълзи,
под нож и огън мина на Добруджа цветът,
но Бог бе с нас тогава: възмездихме вразите,
разгромихме ги страшно и смаехме светът!…

Година време мина от тия дни, когато
облякохме сърцата си в мъртвешки чер саван
и безутешно плачем за жертвите невинни,
отвлечени безбожно от вражеската сган!

Тъжим с душа, - ридаем и молиме небето
да прати милостта си: да блесне светъл ден
за жертвите злочести, погребани приживе -
и вярваме, че иде тоз ден велик, свещен!

Позиция „Генерал Колев”
21 август 1917


ПРОКЛЯТИЕ

О, нека гръм разтърси небесата
и в прах света той грозно да срази,
не даваме ни педя от земята,
заграбена от нашите врази!
Земята трус из корен да разклати,
да рухне в жалки съсипни светът,
за вражи крак в земите ни богати,
Родино мила, няма, няма път!
Врази ни мор и болест да налегне
и да залее Бог света с потоп,
от нож и огън той да не убегне -
свободен да е само брата - роб…
О не, не даваме си ний земята,
за нищо нея не меним…
Духът на волността и свободата
по-скъпо ний от цели свят ценим!


ПРЕД ЕДИН БЕЗИМЕН ГРОБ
НА КОЙТО ПИШЕ „ТУК ПОЧИВА
БЪЛГАРСКИ ВОЙНИК”

Не ще над теб кандилце да блещука,
не ще тамян над теб да се кади,
ни поп с молитвеник ще идва тука,
ни цвете ще мома над теб сади!
Свещица никой няма теб да пали -
такъв, юнако, бил е твоят ждреб,
един - ветреца само, ще ти гали
тревата, що би никнала над теб!
За теб небето ще ридай горчиво,
ще капе сутрин гробът ти с роса
и ще целува слънцето парливо
духът ти смел от ведри небеса.

Мачин, 1917 г.


СИРАЧЕ

Саминко съм, дечица, аз,
без майка, татко, тоя час.
Сестрица нямам, нито братче.
Ни хляб, ни счупено петаче!

Без майчица остах сирак
кога дете бях аз - хлапак,
Световната война далече
незнайно татка ми завлече…

Огнец аз нямам, ни легло,
сродих се с мъки и тегло,
подслон свой нямам, нито дрехи,
замръквам, спя под чужди стрехи!

1918

сп. „Пчелица”, № 1, 1919


ИЗВАДЕНО ЗЪБЧЕ

Днес без болка наша Лина
първо зъбче си извади,
пребледняла и смутена,
тя на майка си обади!

- Зъбчето ще хвърлиш, мама,
ей на къщни покрив - тамо,
с радост, рожбо, озарена,
ти ще се провикнеш само:

„На ти зъбче, вранке-врано,
зъбче костено, чупливо,
дай ми друго утре рано -
и желязно, и красиво!”

сп. „Пчелица”, № 2, 1919 г.


БАБА МАРТА

Бабо Марто, бабо Марто,
гръм да те удари:
ти си лоша, не оставяш
навици си стари.

Ти си грозна, ти си страшна,
с поглед си зловещи,
ти с ръце си костиляви,
с пръсти, нокти-клещи.

Прах ту дигнеш, вятър стихне,
ситен сняг завали…
Слънце грейне, дъжд ту ливне,
вейнат бури, хали.

1919

сп. „Пчелица”, № 3, 1919 г.


ПАК ПРОЛЕТ ИДЕ

Скоро пак ще вейнат
леките зефири,
пак стада ще блейнат
вредом по баири.

С цвете ще накити
пролетта полята,
радостни, честити
пак ще са сърцата…

сп. „Пчелица”, № 4, 1919 г.


НА ВОЛОВЦИТЕ

Дий, воловци, мой другари,
майката земица
да браздиме и да хвърлим
у бразди пшеница!

Да поникне златно жито -
жито загария,
че войната ни докара
глад, сиромашия!

В къщи клетите дечица
зъзнат гладни, голи,
нас война ни чака нова -
с мъки и неволи!

Вий съюзници сте мои,
верни сте другари,
ще сразиме глад, неволи -
врагове зли, стари!

сп. „Пчелица”, № 5-6, 1919 г.


ЖЪТВАРСКА ПЕСЕН

Жътва жънем - жито загария.
Жътва жънем - пшеница белия.
Отжънваме ръкойки и пеем,
снопи вържем и сладко се смеем.

С шум, закачки, весел глъч и глума
късно вечер поемаме друма,
теглим в село морни и пребити,
но сме всички радостни, честити!…

сп. „Пчелица”, № 7, 1919 г.


БРАЗДИ, ОРАЧО!

Бразди, орачо, днес земята,
бори се с нея ден и нощ,
изнурвай мускули си здрави, -
прахосвай сетнята си мощ

и залъка си сух и ръжен
кваси със своя кървав пот,
убивай дните си сред робство,
сред плач, въздишки цял живот.

Света ти храниш, знаем всички,
със свойте жилести ръце, -
света нехае, не поглежда
на твойте бръчки по лице!

Ти храниш нази, гладен лягаш,
лишен от светли, топли дни,
в душа си спомени не криеш,
цъфтели в сладки младини!

Бразди, орачо, и едва ли
ще каже някой тук за теб
света, че храниш ти богато,
че сух самичек ял си хлеб!

Ще дойде ден да си отдъхнеш,
кога поемеш пътя нов,
път, който води в царство ново
на правда, братство и любов!

сп. „Пчелица”, № 9-10, 1919 г.


ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!

Вред по земята вест най-благата
днес се разнесе:
„Христос възкресе!
Христос възкресе!”

Търпение, вяра,
любов без мяра
Той ни донесе…
„Христос възкресе!”

За род човешки
бой и насмешки
Той тук понесе…
„Христос възкресе!”

И на Голгота
Той си живота
жертва принесе…
„Христос възкресе!”

Слава Му сяйна,
вечна, безкрайна
вред се разнесе…
„Христос възкресе!”

Музикален сборник за православните християнски дружества и братства, С, 1935 г.


НА РОЖДЕСТВО

Христос роди се тая нощ,
Христос Спасителя всеблаг
разпръсна вредом с вихра мощ
на злото черно гъсти мрак.

И на Голгота кръст висок
издигнаха Му хора зли:
възкръсна - Той предвечний Бог
и с милост всички низпосли.

Деца сме на Исуса мил,
Той наш е Татко в тоя свят,
към нас Той милостив е бил,
дарил ни с добрини безчет.

О, слава Господу тоз час
на кроткия и мил Христос
в света що ходеше за нас
без дреха, алчущ, жаждущ, бос.

Музикален сборник за православните християнски дружества и братства, С, 1935 г.


СУРОВА ГОДИНА!

Нека е честита,
весела и сита,
нека да е здрава,
Бог добро да дава!

Нека е щастлива,
с пълен клас на нива,
с грозде по лозята,
с радост у сърдцата.

Нека е спокойна,
с плод богата, гойна;
къща да е пълна
с мед, коприна, вълна.

Нека щедро носи
на сираци боси
щастие до амина.
Сурова година!

Музикален сборник за православните християнски дружества и братства, С, 1935 г.


СИРАЧЕ

Когато майка ми почина,
детенце пеленаче бях,
под бащини милувки топли
аз крепнех духом и растях!

Изгубих татка безвъзвратно,
сираче съм нещастно аз:
в стихиен бой загина татко,
не чух прощалния му глас!

На Булаир почива тихо
с гърди, прободени от нож…
О, как ще се опивам ази
от неговия дух и мощ!

Музикален сборник за православните християнски дружества и братства, С, 1935 г.


МАЛКАТА ЦВЕТАРКА

Гърци татка ми плениха
и в морето го хвърлиха,
бой и хули той търпя…
Моля, купете си цветя!

Майка нямам. Три сирака
чакат мене - свойта кака,
с хляб при тях да отлетя…
Моля, купете си цветя!

Сутрин рано ази ставам
само тях да препитавам
и тегла им да скратя…
Моля, купете си цветя!

Музикален сборник за православните християнски дружества и братства, С, 1935 г.


САМИЧКО

Чуйте моята неволя,
о, дечица, вам се моля.
От глада съм аз изпито
и от тежка скръб убито.
В дрехи вехти дупки зеят,
болки ми в гърди вилнеят.

Не укриват дрипи сдрани
по снага ми люти рани.
А обувките и двете
не са вече за нозете…
Нямам татко, нямам мама:
гроб погълна ги и двама.

Музикален сборник за православните християнски дружества и братства, С, 1935 г.


МОЛИТВА

Моля ти се, Боже мили,
дай ми мъдрост, трайни сили
и от всякакви врази
Ти ме крепко запази!

А родители грижливи
поведи ги в път щастливи,
продължи им светли дни
до дълбоки старини!

Музикален сборник за православните християнски дружества и братства, С, 1935 г.


НИЙ ДЕЦА СМЕ НА ИИСУСА

Ний деца сме на Иисуса,
що е в нашите души;
злото и грехът от нази,
що премахва и руши.

Майка Му - Дева Мария
наша майка е, деца.
Тя за нас се грижи, Нея
носим в млади си сърца!

Нека в тяхно име ние
да живееме в света
и от нас да са далече
мрак, духовна слепота!

Музикален сборник за православните християнски дружества и братства, С, 1935 г.


СЛЪНЦЕТО СИ ПАЛНАЛ, БОЖЕ

Слънцето си палнал, Боже,
нам да свети всеки ден,
дал си чара на звездите
и на месеца засмен,

а полята с дух приятен
си изпълнил, Отче, днес
песни дивни Ти разлял си
в хубавия китен лес.

И прохладата в горите,
пенестия водопад -
всичко си създал за нази,
всичко, всичко в тоя свят.

И в отплата само искаш
да Те любим от сърце,
с чиста съвест да сме сявга
ний пред Твоето лице.

Музикален сборник за православните християнски дружества и братства, С, 1935 г.


О, ГОСПОДИ!

О, Господи, когато в дни смрачени
душата ми обгърне страх и смут,
ръката Си простри ми за спасение,
гласът ми, Боже, нека бъде чут.

Когато, о, Царю Ти на царете,
залутам се в раздруми като слеп,
очите отвори ми, изведи ме,
на прав път, що води ме към Теб.

И всякога ме, Боже, направлявай
във светли подвизи, добри дела;
от лъчезарие и от надежди
създай ми, Отче мой, крила.

Музикален сборник за православните християнски дружества и братства, С, 1935 г.