Любомир Бобевски

Любомир Хаджиниколов Бобевски, български поет и прозаик, е роден на 09.11.1878 г. в град Тетевен в старата и богата фамилия на опълченеца и търговеца хаджи Никола Хаджистоянов- Бобевски - делегат при подписването на Санстефанския мирен договор, после общински съветник в София (1878) и спомоществовател на тетевенското читалище. Печата от 1897 г. в списание „Здравец”- Видин. Учи в историко-филологическия факултет на Софийския университет (1899). Сътрудничи на редица вестници и списания - сп. „Светлина” и др. Мобилизиран по време на Първата световна война. Съчинения: „След войната - война” (разкази, 1900), „Силуети в мрака” (разкази, кн. 1 - 1908; книга 2 - 1910), „Кървави разкази за Освободителната война на Балканите” (1913), „Цветя от бранните поля” (1916), „Под сянката на меча” (стихове, 1916, ІІ изд. - 1917), „Песни за Добруджа” (стихове, 1919), „Китка за Лиляна” (1923), „Свещени сенки” (стихове, 1923), „Молитвени песни” (1924), „Стефан Стамболов” (поема, 1925), „Брациговска епопея” (стихове, 1926), „Родино моя” (сценки, 1926), „Епопеи” (стихове, 1927), „Разпни его” (сценки, 1928), „Завети” (стихове, 1931), „Полицейска стихотворна сбирка” (1931), „Лъвовете на Балкана” (роман, 1933), „Родни скрижали” (стихове, 1934), „Синът на героя - инвалид” (роман, 1934), „Към победа” (стихове, 1941), „Златен век” (стихове, 1943), автор е и на стихосбирките „Свещени сенки”, „Детски рози”, както и на пътеписа „Пътуване пешком от София до Париж”. Написва марша на българските авиатори - „Родни летци”, текста на „Съюзници - разбойници”, марша „О, Добруджански край”. Една от най-популярните български маршови творби „Марш на 34-ти Троянски полк” е създадена по стихотворението му „Героите на Дойранската епопея”. По негови стихове са композирани 95 войнишки маршови песни. Осъден през 1919 г. като морален подбудител след Първата световна война и вкаран в затвора. Либретист на операта „Гергана” от Маестро Георги Атанасов (1917). След смъртта на Г. Стоянов Пейчовски (1917) редактира списание „Светулка”. Псевдоними: Бурний, Вихрогонов, Катя Мишайкова, Многострадалний Йов, Г. Потоков, Теменужков, Л. Усоев. Умира на 82 г. през 1960 г. в София.


Публикации:


Поезия:

ДОБРУДЖАНСКИ КРАЙ/ брой 57 декември 2013

КЪМ РОДИНАТА/ брой 100 ноември 2017


Литература за деца:

ДЕШКА/ брой 100 ноември 2017