ПОТОЧЕ

Христо Огнянов

Южнякът - брат сърдечен,
и мене разледи,
свободно дишат вече
и моите гърди.

Стопли ме пак надежда
и обич към света,
че пак навред оглеждам
дървета и цветя.

И тъй съм аз щастливо,
че слушам всеки миг
как пее всичко живо
на свой любим език.

И тъй съм аз блажено,
че още от зори,
голямо и засмяно,
в мен слънцето гори.

И тъй ми се лудее
в светата тишина,
когато ме огрее
далечната луна.

На тоя свят чудесен
за нищо не скърбя -
в сърцето с проста песен
аз пея и вървя.

1937