ДЪЖДЕЦ

Владимир Лихунча

превод: Тихомир Йорданов

ДЪЖДЕЦ

Дъждец по покрива отгоре
почуква, нещо недоволен.
Но никой не излиза вън - по-скоро
да го погледне и отдолу.

Разплакан бе и много тъжен -
с децата няма да играе.
Да не помислим, че ни лъже
дъга остави ни. Това е.


КУЧЕШКА ЦЕЛУВКА

Кученце Артьом си взе
и му казаха: „Блазе!”
Той погали го с ръчичка,
хляб му даде. Туй бе всичко.

Кученцето начаса
го облиза по носа.
И Артьом се развълнува:
„Скоро май не си целувал!”.


НЕ МИ ХАРЕСВА

- Днеска няма да отида! -
каза й Артьом с обида.
- В детската градина ли, защо?
Там си имаш ти место
и другарчета щастливи,
там е светло и красиво,
там ще ти дадат сладкиш…
- Денем карат те да спиш…