САМАТА СВОБОДА

Виолета Воева

САМАТА СВОБОДА

Нощта е гладна - лакомо поглъща улиците, къщите,
градините и мен.
И даже въздухът изгубва своя смисъл и го няма.
Измамен е и мракът - смътно очертава вън релефите -
без силует и география.

Нощта е доброволна клопка. Излъчва магнетичен мирис
само за наивници.
Капан за будни хора: чакалня и перон на гара. Балкон.
И даже в парка пейка.

Нощта е с вкус на черен шоколад. Напълно натурална.
И с цвят на печено кафе.
Горчи - до дъното на всяка своя молекула. Но пак я чакаме
като любим - любима.

И любовта е като тази нощ. Без структура, сюжет,
сценарии и граници.
Дори земята и небето не могат да я сложат в рамка.
Защото е самата свобода.


ЕЛЕГИЯ ЗА ОКТОМВРИ

Дъжд стръмен. Безприютен. Упорит.
Живот и смърт повтаря - просто. Лесно.
Светът зачеркна. И изтри като рисунка.
И сме бездна.

Такава самота - пространства дъжд.
В небитието сигурно е същото.
Въздъхна вятърът. И после изведнъж
пейзажът на октомври се завръща.


СЛЕД ОКТОМВРИ

в пространствата на въздуха
просветват по отвеса
записани шепоти
въздишки
в рими

някой бързо превежда
трепкат субтитри
и се изнизват
от редовете
след листата