Кръстьо Станишев

Понякога ние откриваме - с изумление или без изумление - в чуждите чувства и мисли свои чувства и мисли, свои мислещи чувства и чувстващи мисли. Поради това - позволете ми да използвам цитати.

ПЪРВИ ЦИТАТ - всъщност себецитат от есето „Време за поезия, лошо или добро време”.

„Аз съм глас на проповедника в пустинята” - такъв е на немски този стих из Евангелието от Йоан. В българската Библия е преведен така: „Аз съм глас на викащия в пустинята”. Не „глас на проповедника”, а „глас на викащия”. Чий е този глас, кой е викащият и коя е пустинята?

Поетът също е човек и нищо човешко не му е чуждо; не са му чужди страхът и страданията, отчаянието и надеждата. Ала той е човек на думите. А думите са врати в тъмнината. В тъмнината на времето. Отвъд тях е просветлението, отвъд тях е светлината на разбирането, на прозрението, на свободата.

Но преди да се явят думите - тези знаци на преживяното време - преди да се яви поезията, поетът трябва да мине през пустинята, през кръговете на живота, подобно на Данте, воден от своя Вергилий, воден от духа на надеждата… Едва тогава - след ходенето по мъките, след блуждаенето през кръговете - се явяват думите, прозвучава гласът, който ще прекоси пустинята, за да срещне друго човешко същество, за да му предаде своя страх и своята надежда. Съществува пустинята, ала съществува и гласът. Поетът е Гласът на викащия в пустинята. Поетът е онзи, който вика в пустинята…”

ВТОРИ ЦИТАТ - от есето на Райнер Кунце: „Същото, което е друго. За претворяването на поезия”. Но преди да цитирам поета и преводача на поезия, поета и претворителя на поезия Кунце, бих искал да отбележа нещо съществено. На български език има следните съответствия на глаголите “ubersetzen”, “ubertragen”, “nachdichten” - „превеждам”, „пренасям”, „претворявам”. „Претворявам” не означава „свободно превеждам”, а означава повече, максимално поезия, която претворителят може да пренесе от оригинала в превода.

И сега - вторият цитат на Кунце. „Под „претворявам” аз разбирам едно стихотворение да бъде преведено така, щото да въздейства като оригинал на езика, на който бива превеждано, и максимално възможно да съответства на чуждоземния оригинал. Да претворяваш означава да създаваш същото, което е друго - собственото, което трябва да стане чуждо…”

ТРЕТИ ЦИТАТ -  от прочутия роман  „Травнишка хроника” на Иво Андрич, писателят, роден в Сараево, живял в Босна, Сърбия и Западна Европа, носител на Нобелова награда, умрял в Белград. „Въпреки привидната разпокъсаност и безредие, всичко е свързано и хармонично! Не се губи нито една човешка мисъл, нито едно усилие на духа. Всички сме на прав път и ще се изненадаме, когато се срещнем. А ще се срещнем и ще се разберем, където и да вървим сега и колкото и да се лутаме. Това ще бъде радостно виждане, славна и спасителна изненада.”

Многоуважаеми дами и господа!

Ние се срещаме в поезията и в претворената поезия. Това е нашата надежда, надеждата на поетите, на преводачите на поезия, нашата повинност, честта и славата на поета, на претворителя на поезия.

Виена, 16 май 1995 г.