ЛЪВЪТ И ХАМЕЛЕОНЪТ
ЛЪВЪТ И ХАМЕЛЕОНЪТ
Седеше в кабинета си лъвът.
Лакеят-пес пречупи си гръбнака:
„Отвън хамелеонът още чака,
за прием идва вече стотни път.”
Лъвът - това се знае - не понася
хамелеоните и затова
разтърси гривестата си глава
и проръмжа с презрителна гримаса:
„Кажете му, че много съм зает,
и нека каже вам какво желае.”
Лакеят-пес угоднишки излая:
„Но той ви носи някакъв букет!”
Отвърна грубичко лъвът:
„Не, няма
с букети той да ме подкупи мен!”
И после каза с тон омекотен:
„Да влезе за една минутка само!”
Разтвори се широката врата.
Оттам хамелеонът се показа.
В ръцете му разкошна бяла ваза
с пленителни ухаещи цветя.
Той цял в усмивки мазни се разлива:
„Ах, извинете ме за дързостта,
най-първо - дайте да се възхитя
от чудния ви глас, от вашта грива…”
„Режи по-късо!” - сряза го лъвът.
„Аз… тоз… букет… за вашата лъвица,
за най-прославената хубавица,
която е видял до днес светът…”
Лъвът бе все тъй строг, все тъй суров, но
пое цветята с вазата все пак…
Дошлият лизна десния му крак
и продължи тирадата любовна:
„А лъвчето ви просто е мечта,
ей богу - вундеркинд и половина!
И може ли това да бъде инак -
щом вий сте прелестния му баща?!”
Лъвът почувствува, че е поласкан, и
не издържа. Направи той поклон
на безгръбначния хамелеон
и на трапезата си го покани.
1946
ПРИКАЗКА ЗА ПОЕТА И ЦАРЯ
Живеели поет и цар
в страна далечна и отколе.
Поетът имал весел дар
за песни,
дух той имал волен.
А царят бил душевно стар,
от властолюбие бил болен.
За любовта поетът пял
и за земята поетична,
и за народа,
що кипял
във своята борба епична.
Но в полета си не видял
на царя личността безлична.
А прост, неумен царят бил,
не виждал истината де е.
С ласкатели се оградил
и само с пъпа си живеел.
И на поета забранил
на публични места да пее.
Но кой до днеска е успял
на песента да заповяда?
Поетът все така си пял
за горести и за отрада.
Народът слушал и му дал
най-съкровената награда…
Отдавна е било това.
Потънали дълбоко в Лета
корони, слава и царства.
Но песента е непревзета.
А царя спомнят си едва
по сатирите на поета.
1966
КАК МИШЛЕТО ИЗПЛАШИ КОТАКА
Играеше малкото хитро мишле
в мазата край делвите из полумрака.
Но там ненадейно изпати си зле -
попадна то в лапите на котарака.
Трепери изплашено то и пищи.
А весел, доволен котакът го пита:
- Що пискаш и що разтрепера се ти?
Разваляш ми с пискането апетита!
- От татко треперя, бая се боя -
отвърна мишлето, -
че малък нали съм?
Поръча ми татко дома да стоя,
не дава самичко навън да излизам.
Засмя се котакът:
- Ха! Глупав мишок!… -
Мишлето отвърна:
- Лъжа е и срам е
така да говориш! И умен, и строг,
на всички животни е царят баща ми.
- На всички животни ли? Цар аз такъв
от мишия род досега не познавам.
- Не е той от мишия! Казва се лъв.
Но… чуват се стъпки! Май той наближава!…
И храбрият, силен и стръвен котак
започна объркан и плах да трепери.
Изпусна мишлето и хукна и чак
на двора
на крушата в миг се намери.
1966
