ДУНАВ

Виктор Боков

превод: Найден Вълчев

- Кажи, бял Дунаве,
къде отиваш?
Море ли гониш? Или океан? -
Тъй питах аз вълните му игриви
от дървения кей на Тутракан.

- Кажи, река, поспри, отговори ми
на български език! -
            Но с нов подем
се люшкаха вълните несмутими,
отиваха.
        А ние с теб ще спрем.

За мен е рано.
Но не много рано.
Животът ни е лист пред вятър лих.
Поете, не пълни със бройки плана,
пълни със пламък своя огнен стих.

Скриптят вериги. Скърцат макарите.
Моряците са ден и нощ на крак.
И охка котвата, дълбоко вбита
на Тутракан във пясъчния бряг.

Шуми, славянски Дунаве,
отивай,
лети и пей - теб кой ще те запре!
Водите свои сладки слей щастливо
с водите на соленото море!