КАРНО – РОД НА ДЪРЖАВНИЦИ И УЧЕНИ
Един революционер, държавник и математик. Първородният му син е гениален физик. Вторият син е литератор, философ и депутат. Внукът е държавник, политик и президент на Франция.
Лазар Никола Маргьорит Карно (13.05.1753, Ноле - 02.08.1823, Магдебург). Лазар Карно е член на Учредителното събрание, на Конвента, на Комитета за обществено спасение, на Директорията (Directoire executive - състои се от 5 директора и е изпълнителната власт на Франция от 02.11.1794 г. до 10. 11.1799 г.). По идея на Директора Лазар Карно Република Франция започва война за освобождаване на Северна Италия (Пиемонт, Ломбардия, Парма, Модена и Венеция) от владичеството на монархията Австрия. Войските води генерал Наполеон. Успешният поход завършва с благоприятен за Франция мирен договор с Австрия. През 1800 г. Лазар Карно е военен министър, а по време на „Стоте дни” е вътрешен министър на Франция. Карно е математик, механик и инженер. Ето някои трудове по математика на Лазар: „Разсъждения върху метафизиката на изчисленията с безкрайно малки (1797); „За съотношенията на геометричните фигури” (1801); „Етюд за теорията на трансверсалиите”. Две статии по приложна механика на Лазар: „Етюд за машините въобще” (1783); „За отбраняването на крепости”.
Никола Леонар Сади Карно (01.06.1796, Париж - 24.08.1832, Париж). Той е първородния син на Лазар Карно. Никола Карно завършва „Екол политехник” (1814). Служи в инженерните войски. Двадесет и осем годишен написва и публикува монография - „Разсъждения за движещата сила на огъня, и за машините способни да развиват тази сила” (Reflexions sur la puissance de feu et sur les machines propres a developer cette puissance (1824 ). Това е единствената му публикация. Но заради нея той е признат за един от основоположниците на термодинамиката. Особено ценни са две негови разсъждения. Впоследствие те са наречени „Цикъл на Карно” и „Теорема на Карно”. Трудът на Никола Карно, по значение за развитието на термодинамиката, е сравним със значението на „PHILOSOPHIE naturalis PRINCIPIA mathematica” на Исак Нютон за развитието на класическата механика. Същото може да се каже за „Началата” на Евклид (Stoicheia Eukleides - Азбука на Евклид).
Иполит Карно (06.10.1801, Сент Омер, Франция - 16. 03.1888, Париж) е вторият син на Лазар Карно. Иполит се интересува и занимава с литература и философия. През 1828 г. публикува преводи на стихове на Вилхелм Мюлер. През 1830 г. издава „Експозе на философската доктрина на Св. Симониер. Написал е: „Мемоари за Карно от неговия син (два тома) и „Мемоари за Бариер от Виензак (4 тома, съавтор му е Давид Анже). От 1839 г. до 1848 г. е депутат от Париж. Участва в Революцията 1848 г. и става министър на просветата. Ярък републиканец и опонент на Наполеон III след като последният се обявява за император. През 1871г. Иполит е избран за пожизнен сенатор на Франция.
Мари Франсоа Сади Карно (11.08.1837, Лимож - 24.06.1894, Лион). Мари Карно е внук на Лазар Карно и син на Иполит Карно. През 1875 г. Мари Карно участва в изработването на Конституционните закони. Той е министър на обществените строежи (1880 - 1885) и министър на финансите (1885 - 1886). Мари Сади Карно е 4-тия президент (1887 - 1894 г.) на Третата Република на Франция. На 24.06.1894 г. е убит от анархиста С. Казерио.
—————————–
Литература:
Encyclopedia Britannica 2009 Student and Home Edition on 1 DVD
Большая Советская Энциклопедия (В 30 томах). Третье издание. Москва 1970-1978
Уикипедия, свободната енциклопедия. Чрез Internet Explorer & Google
