превод: Борис Борисов

Крилата растат при летене.

Кучето лае, вятърът лая му отнася.

Където мине лисицата, три години кокошките не снасят.

Където овенът, там и стадото.

Кърпата е черна, но съвестта е бяла.

Късметът и загубата на една шейна се возят.

Луната е партизанското слънце.

Макар и без подметки, но с галоши.

Младият петел пее така, както е чул от стария.

Море от мастило, брегове от хартия.

Морето се вълнува от вятър, а народът - от слухове.

Мухите - към светлото, а мишките - към тъмното.

Мъка наша с овесената каша: да ядем не ни е приятно, а да я изхвърлим ни е жал.

На един бог се моли, на друг се кланя.

На пияния морето му е до коленете, а локвата - до ушите.

Назначиха лисицата за войвода в гората: пера много, а птици няма.

Накарай глупака да се моли на бога, той ще си счупи челото.

Не бъди овца, че ще те изяде вълкът.

Не бързай, козичке: всички вълци ще са твои.

Не влизай там, където главата ти не влиза.

Не във всеки облак се крие светкавица; а и светкавицата може да не гръмне; а и да гръмне, може да не ни улучи; а и да ни улучи, дано не ни убие!

Не давай на гладния хляба да реже.

Не е беда, че е родила, а че късно се е венчала.

Не е лошо, че работата е много; лошо е, ако я няма.

Не крякаше враната, когато летеше нагоре, а надолу като падаше, не й беше до крякане.

Не морето погубва корабите, а ветровете.

Не се хвали, грах; не си по-добър от боба.

Не скуби кокошката преди да я хванеш.

Не шубата топли дърваря, а брадвата.

Непрогледна тъмница е чуждата душа.

Нощната кукувица надкуква денната.

Обича врабчето да чурулика, но славеите му пречат; от завист се разучи да чурулика.

От една печка, а различни гевреци.

От козела се бой отпред, от коня - отзад, а от глупака - от всички страни.

От чуждото здраве корем боли.

Остър език, но на глупава глава е случил.

Парите за скъперника са като сеното за кучето: не го яде, но и на другите не дава.

Патицата е още във водата, а яйцето е в патицата.

Победата е птиче: не я ли уловиш веднага, отлита.

Поговорката е цветче, пословицата - ябълка.

По-добре кръпка, отколкото дупка.

По-добре врабче в ръката, отколкото петел на покрива.

По-добре да седиш със спуснати ръце, отколкото да работиш със спуснати ръкави.

По-добре с умния да загубиш, отколкото с глупака да спечелиш.

Пожар с мастило не се гаси.

Половин беда - човекът изостава, две беди - не иска да догони.

Похвалата и ласкателството отварят апетита.

Правдата е стара, но не умира; лъжата е млада, но не живее дълго.

Правиш ли нещо как да е, няма да го направиш.

Празните думи са като орехи без ядка.

Прехвърлят вината, като на мъртъв.

Пчелата ще те отведе до меда, а бръмбарът - в торището.

Пътищата са ясни, но очите са слепи.

Работа без грижа няма; а грижата и без работа живее.

Работата иска време, на удоволствието и час му стига.

Разделените гъски са плячка за сплотените врани.

Ракът хваща със щипки, богатият - с кесия.

Руската душа е с разтворени обятия.

С куршум ще улучиш един, а с точна дума - хиляди.

С чай в Русия никой не се е задавил.

Свинята е спестовната касичка на селянина.

Силен е този, който поваля; по-силен е този, който се вдига.

Седем глупака могат да питат повече, отколкото седемдесет умници да отговорят.

Скрита рана трудно се лекува.

Споделена радост - два пъти радост, споделена мъка - половин мъка.

Старата пословица се сърди на новото време.

Страхливият не обича живота, той само се бои да не го загуби.

Стълбището се мете отгоре, а не отдолу.

Съвестта е окото на народа.

Съветите на опитния астроном за танците са глупави.

Сълзата е бисерът на страданието.

Сълзите са като буря: след тях човек е по-тих.

Търпи, казако, атаман ще станеш.

Утрото е по-мъдро от вечерта.

Цяла нощ кучето лаеше срещу месеца, а месецът не знаеше.

Часът е скъп, не защото е дълъг, а защото е кратък.

Червивата ябълка на клона до първия вятър виси.

Честта се крепи на косъм, но загубиш ли я, и с въже не можеш да я вържеш.

Чистите ботуши по-бързо ходят.

Чудно решето: дупки много, а не можеш да излезеш.

Щом ще ставаш поп, служи панихида.