В СЛЕДОБЕДА

Франсис Жам

превод: Йордан Янков и Гина Петрова

През някой спокоен неделен следобед бих искал,
когато лозницата зрее и слънце се плиска,
у някоя стара мома да вечерям в голяма,
спокойна, затоплена стая, където ухае
на свежо и чисто пране, на въжето простряно.
Кокошки със пиленца дребни по двора да тичат
край стария кладенец. Младо красиво момиче
до мен да седи и на моя жена да прилича…
Вечерята нека да бъде богата - рулото да бъде
пикантно и вкусно, натъпкано с печени гъби
и с малки, но доста охранени тлъстички гълъби.
Да пием кафе. И двама с момичето първи
да сгънем набързо трапезните шарени кърпи.
И после на двора да идем сред зелките сини.
Сами да останем сред тихата здрачна градина.
И дълго да трепкат запалени и долепени
червените устни сред макове също червени.
Звънът за вечерня със вятъра да ни помилва.
И чули камбаните, да се притиснем по-силно…