Андрей Бениаминов

превод: Тихомир Йорданов

***
Ще имат право русите на съд
и на възмездие, и даже на разправа.
Но само че едва когато разберат,
че Бог се разпорежда с това право.

ЩЕ СЕ ПРЕКРЪСТИМ ЛИ?

Стар боклук се трупа - ето ти метла.
Раните налагай с кипнала смола.
Ставало е вече: вие да изтикате
въглени от огъня във река Великата.*

Газиш през полето кална рядка кашица,
носиш си и болката по местата, нашите,
но със своя руския, вечния вървеж:
костите след теб са колкото си щеш!

Пак какво напред се мержелее?
Нека се прекръстим…
и да оцелеем…
__________
*Река в Псковска област

***
Тъгата в мен е като звяр.
Изяжда земните ми страсти.
Домът ми тих е мое щастие,
измъчената Рус е мой товар.

***
А тишината си остава тишина,
макар да я прострелват и взривяват.
Оплюват я, крещят и заклеймяват
и не за пръв път я измъчват със война.

Тя, тишината си остава тишина.
Във нея са прошепнатите откровения
и звуците на тихите съмнения,
и въздухът на пролетната светлина,
и ти в прегръдка с мен на тишина.

Нали остава си тя все пак тишина?
Надеждата не в туй ли зазори,
че пак в сърцето ще се разгори
и щастие от срещите ни при луна,
на тишина, останала си тишина.