Теохарис Пападопулос

превод от гръцки: Емилия Трифонова

ЗАТВОР

Днес ти се спи повече от вчера,
горчивото кафе не ти помага.
Животът ти е оплетен като кабели,
с пръсти изкривени върху клавиатурата.
Погледът ти блуждае отчаяно по екрана.
Сънуваш, че го разбиваш.
Бягаш с мисълта,
че ще те преследва цял живот.

ОБИЧАМ

Обичам живота, заради радостта, която ми дава.
Обичам любовта, която го подслажда.
Обичам природата,
която ме приветства с хиляди радостни гласове.
Обичам търпението, което ме научи да обичам.
Обичам мира, благодарение на който съществувам.
Обичам надеждата,която ме опиянява.
Обичам морето, което ме разхлажда,
вълните, които галят краката ми.
Не ме плаши бог Посейдон,
от всички богове
треперя само от жестокия бог Арeс.

БЕЗРАЗЛИЧИЕ

Войни на интереси,
жертви, бедстващи села и градове.
Тайфуни, земетресения.

Всеки ден жестоки сцени.
Застанал пред екрана
с безпокойство очакваш
второто полувреме на мача.

АКО

Ако пишеш всеки ден по един стих,
болката ще изчезне от планетата.
Завистта ще се задуши и ще умре.
Вселената ще се промени,
ще отръска праха на тъгата.
Ако пишем всеки ден по един стих,
ако засаждаме по едно цвете,
ако всеки ден повтаряме думите мир, любов, обич,
съдбата ни ще се промени,
ще започне да пише нова история.

БЕЗСЪНИЕ

Тази нощ не мога да заспя.
Сърцето ми ще се пръсне.
Стаята се върти,
пътищата се тресат.
Земетресение и множество гласове
разтърсват основата на къщата.
Страх ме е!
Тази нощ не мога да заспя.
Сърцето ми тупти в Палестина.

ИДОЛ

Гледаш се в огледалото.
Ти си грозен, мислеше си.

Спомни си това, което му казваха дебелооките,
а някои приятели премълчаваха,
за да не го огорчат.
Извади пистолета.
Гръмна идола, в сърцето,
което се пръсна в последен ритъм.
Гледаше изненадано.
Огледалото не се счупи,
изпръска се с кръв.
Сърцето, което простреля беше негово.

СМЕТКИ

Изплатих си сметката за тока.
До него забравена сметка за телефон,
на масата сметка за смет, за чистачка.
Броиш парите и все не стигат,
и наистина е трагично.
Цял живот плащаш сметки
и идват все нови и нови.
Като че ли животът е една сметка,
която всеки ден трябва да плащаме.

ЖЕЛАНИЕ

Бих искал да съм скулптор,
за да извая тялото ти.
Да съм художник,
да нарисувам портрета ти.
Да бях певец,
да възпея хубостта ти.
Но аз съм само обикновен човек
и те нося в сърцето си.

ПИСМО

В едно писмо - цялата истина.
Не намери смелост да я кажеш.
Червеното мастило,
с малкото думи
окървавяват листа.
Всеки ден искаше да ми я кажеш,
да ти олекне,
но когато момента идваше,
думите се сковаваха.
Сега ръката ти трепери върху листа.
В едно писмо - цялата истина.
В едно писмо - цял един живот.

ПРЕДСТАВЯШ СИ

Представяш си света без война, как ти се усмихва
като жена с бяла рокля, обградена от бели гълъби.
Представяш си и друго, как идва да те намери,
чука на портата ти
цялата обляна в червено.
Тялото й в рани.
Плаче без гълъбите,
разкъсани от ястребите на войната.
Изведнъж разпознаваш и рани, причинени от теб,
макар че стоеше със скръстени ръце.

РАВНОСМЕТКА

Само днес изгоряха десет гори.
Станаха повече от двадесет катастрофи,
направиха най-малко един ядрен опит,
заплашват с нова война.
Но какво ни интересува всичко това,
като пак не спечелихме от лотарията
и е време вече за сън.
Важните неща нека останат за утре.

БИТКА

На това място
музиката е замлъкнала.
От много време песента угасна на устните.
Птиците отлетяха надалеч.
Увехнаха цветята в градината.
Битката обаче не спира до тук.
Смъртта още не е победител.
Бориш се и не падаш.
Продължаваш.
В далечината се чува музика…

ПАТРОН

Изпразваш пистолета,
броиш патроните.
Един липсва.
Никой не си убил,
ръцете ти не стават да убиваш.
През нощта пак го зареждаш,
на сутринта пак
един куршум липсва.
Това е
защото всяка вечер,
когато страдаш
стреляш в себе си.

ОГЪН

Навсякъде го преследваха старите листове.
Заключваше ги в чекмеджета,
но те пак излизаха отново
и пак го преследваха.
Веднъж ги запали
и така се освободи от тях,
но въздухът не спира да пари.

СНИМКА

Отвори чекмеджето,
пак го затвори.
Отвори го отново сърдит,
извади снимката и я скъса.
Обърна се, а ликът й
стоеше отново до него.

ЗАЛЕЗ

Слънцето залязва пожълтяло.
Блед, и ти гледаш залеза.
Свечерява се.
Червените сияния на хоризонта
са като отворена рана от нож.
Слънцето се скри.
Смрачи се.
Очите се затвориха.
ощта разстла тъмната си пелерина
и заспа.