ДО ДИРЕКТОРА НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ ВЪВ ВАРНА

Овидий Любовиков

превод: Тихомир Йорданов

Съзнавам своята непълноценност,
но нямам към музеи интерес.
И умно номерираната древност
не ме вълнува в това мое днес.
Но бях поканен аз на гости.
И няма как - от суета
разглеждах камъни и кости,
събрани в тукашни места,
и накити под стъклен плот.
Гадаех аз: защо музеят трябва
да има музикално скърцащ под?
Но после съчиних сърдечен отзив,
добавих честното „Благодаря!”.
А в двора на музея срещнах рози
и друга мисъл в мен узря:
цъфтят те сред разровени гробове,
строшени амфори - от времето бели,
и те като избухналите бомби
подир командата: „Внимание, пали!”.
Това е всичко. Осъзнах накрая
аз тайната на този свят.
Но все пак искам тук да си призная
със думи на окапал розов цвят -
тъй леки като облак над морето,
като зора след нощен сън,
над прашни векове… че ето:
Животът разцъфтява вън.

1964