Йосиф Сталин

превод: Красимир Георгиев

ТОЙ ХОДИ ОТ КЪЩА В КЪЩА

Той ходи от къща в къща,
пред чужди врати седи,
с пандура си струни прегръща
и песничка проста реди.

В таз песен, души да радва
със слънчева топлина,
звучи най-голямата правда,
възвишената мечта.

Сърцата, превърнати в камък,
заставя да бият пак,
в мнозина събужда разум,
задрямал сред черен мрак.

Но хора, забравили Бога,
посрещат го с тъмен тост,
препълнена чаша с отрова
поднасят на своя гост.

И казват: „Проклет да бъдеш,
до дъно това изпий…
За нас твойта песен е чужда,
не щем твойта истина ний!”

—————————–

Стихотворението е публикувано на 25.12.1895 г. във вестник „Иверия”, редактиран от поета Иля Чавчавадзе. Бел. ред.

—————————–

ХОДИЛ ОН ОТ ДОМА К ДОМУ…

Ходил он от дома к дому,
Стучась у чужих дверей,
Со старым дубовым пандури,
С нехитрою песней своей.

А в песне его, а в песне -
Как солнечный блеск чиста,
Звучала великая правда,
Возвышенная мечта.

Сердца, превращенные в камень,
Заставить биться сумел,
У многих будил он разум,
Дремавший в глубокой тьме.

Но люди, забывшие Бога,
Хранящие в сердце тьму,
Полную чашу отравы
Преподнесли ему.*

Сказали ему: „Проклятый,
Пей, осуши до дна…
И песня твоя чужда нам,
И правда твоя не нужна!”

1895 г.