МЕТРО. ОБИКОЛНА…

Виктор Кирюшин

превод: Тихомир Йорданов

МЕТРО. ОБИКОЛНА

Денонощно Обиколна
зиме, лете - все трещи.
Права нямаш ли, неволно
в нея ще се возиш ти.

Загуба или победа -
всекиму ще дойде ред.
Никой на това не гледа.
Преминете по-напред!

Тикаме се, още живи,
и пробиваме с глава -
пътници сме в тази крива,
обиколна при това.

Аз познавам този бичи
врат и тлъстата снага.
Няма нищо по-различно
между вчера и сега.

Кой ли път и все по тоя
кръг животът ни се вре.
Да не хвръкнеш на завоя,
притисни се по-добре!


***
Язвително, или напук
попътно боднат те едва.
Поетите един за друг
не казват хубави слова.

Мълвата, хладна като сняг,
не смятат те за божи грях.
Те ще похвалят пак и пак,
но по-бездарните от тях.


***
Постой при мене, тишина!
Отдавна търся тази среща.
От думи празни и горещи
сега душата обедня.
Постой при мене, тишина.

За миг един ме откъсни
от този бит така безкраен.
В сърцето ми, във кът потаен
прекрасна музика звъни.
За миг ме само откъсни.

Ще се разсеят като дим
словата, дадени ми даром.
Животът е необясним.
Не струват нищо на пазара
словата, дадени ми даром.

Високите гори мълчат,
безмълвни са реките бавни.
От гласовете, чувани отдавна
ще снема строгия печат.
Високите гори мълчат.

Постой при мене, тишина!
Проклятие за мен си и спасение,
разкайване и възкресение,
и мое оправдание, вина.
Постой при мене, тишина.