ПРЪСТЕНЪТ НА ЛОРЕЛАЙ

Станко Нацев

Нина Чонева има накъдрени руси коси - като оная Лорелай, дето седяла върху една скала в река Рейн и с песни мамела рибарите, докато се удавят. Тя пуши цигарите с лявата ръка, на която лъщи пръстен с монограм. Този пръстен Нина не сваля дори когато идва у нас да се къпе, защото банята в къщата й е пострадала при една бомбандировка през януари 1944 г. и оттогава никой не я поправял.

Защо баща й не е повикал майстори? “Защото красивите жени нямат бащи” - смее се Нина Чонева и пали нова цигара. Духа дима към пръстена с монограма и докато си суши косата разказва историята на своето старо моминство.

Като всяко хубаво момиче и тя имала обожатели - около десетина, но трима от тях били с предимство. Първият бил кожар. С негов кожух се обличала дори филмовата звезда Марлене Дитрих. Вторият бил производител на вина. С негови вина банкерът Буров зашеметявал клиентите си, за да ги склони по-бързо да подпишат договорите с високите лихви. Третият бил художник, който рисувал само министри и генерали. Нина се чудела кой от тримата да избере за съпруг. Тогава майка й се сетила, че в сп. “Икономия и домакинство” била прочела историята на една дълго колебаеща се млада госпожица от Англия и решила да я приложи към Нина.

“И така, аз събрах на едно матине кожухаря, винаря и художника - разказва Чонева - и им заявих: “Мама има един нежен пръстен с монограм - готическата буква “L”. Подарен й е лично от фелдмаршал фон Лист с молба да се омъжи за него. Мама се разведе, а войната отвлече някъде фелдмалшала и от тяхната идилия остана само пръстенът. Него аз ще пусна в тенджера с крем ванилия. После ще изсипя крема в три чаши и комуто се падне - негова съпруга ще стана.”

Мама добре разбърка сместта с една плоска дървена бъркалка, аз пуснах пръстена и изляхме съдържанието в три стъклени чаши. Моите кандидати нетърпеливо изядоха крема, но никъде не се откри пръстенът. Тогава мама ги обвини, че са го откраднали и вкупом ги нарече “мошеници”. Тя до такава степен побесня, че извика по телефона полиция. Ченгетата обстойно обискираха тримата, но в нито един от тях не откриха пръстена. Накрая - съвсем случайно - капитан Цочев го намери залепен за обратната страна на бъркалката. Мама им се извини, но те бяха толкова обидени, че се зарекоха повече да не стъпят у дома. На всичко отгоре разказаха тая история на цяла София. Оттогава нито един мъж не пожела да почука на вратата ни. Дори пощальонът не звънеше, за да ни даде писмото, а го остававяше пред входната врата.

Мама искаше да съди сп. “Икономия и домакинство” за отпечатаната в него история на госпожицата от Англия - като подвеждаща и фалшива - но редакторът й отговори, че списанието не е виновно за нескопосно направения крем ванилия и цитира имената и адресите на други две момичета, които именно по този начин се омъжили. Мама умря наскоро от мъка по съсипаната ми съдба.

Аз възнамерявах срещу този 22-каратов пръстен с висока художествена и историческа стойност да възстановя разрушения ъгъл на къщата ни, където се намираше банята, но вече бяха настъпили нови, следвоенни времена и никой не желаеше да притежава фашистки пръстен.”

Това е историята на Нина Чонева. Първоначално мислех да я нарека “Пръстенът на фелдмаршал фон Лист”, но се усъмних в достоверността на причината за сватбения провал на моята съседка. По начало старите моми са склонни да измислят всевъзможни легенди, за да оправдаят объркания си живот.

Що се отнася до пръстенчето с готическата буква “L”, то, предполагам, че е от серията пръстенчета, произведени в Бавария през 1940 г. Наричали ги “Пръстените на Лорелай” и се носели от момичетата като знак, че си търсят съпруг.