Цветан Спасов

Може би най-удивителното в личността на Левски е неговият стратегически усет. В това отношение Левски не отстъпва на най-крупните революционни стратези, които познава човечеството. Този факт е толкова по-знаменит, като се има предвид не така широката теоретическа ученост на Апостола в сравнение с мнозинството други революционери.

Стратегическият гений на Левски се дължи на неговата богата опитност и здрав реалистичен разсъдък, на неговата необикновена проницателност.

Този стратегически гений се прояви при разрешаване на всички главни задачи на национално-освободителната борба. На него се дължи и гениалната тактическа разработка на тия задачи, органически свързани с революционната стратегия на Левски.
На първо място тоя стратегически гений се прояви в определянето на съюзните обществени сили - ония, които в една или друга степен, по един или друг начин трябваше да бъдат използувани за национално-освободителната борба. В това число на тия съюзни сили беше и народната интелигенция.

Както винаги, по своята социална същина, интелигенцията не представляваше отделна обществена група. Тя беше прослоечна категория и - ако може да се каже така - всяко обществено съсловие си имаше своя интелигенция. Всяка интелигенция от своя страна носеше историческата стойност и социалните качества на своето съсловие.

Интелигенцията на търговския и на замогналата се част от занаятчийския слой проповядваше “дуализма” или абсолютизираше “помощта отвън”. Но имаше друга интелигенция, която изхождаше от по-революционните сили и която заставаше на по-последователно гледище. Липсата на обществена група хегемон не позволи да се създаде една най-дееспособна интелигенция. С липсата на солидна социална основа се обяснява защо интелигенти от типа на Ботева не изведоха до най-последователния край нашата обществено-идеологическа мисъл.

Левски гледаше на интелигенцията съвсем конкретно, с присъщия си реализъм. Той използваше всичко здраво, ценно и напредничаво, каквото намираше в нея. Той умееше да използва и по-колебливите и страхливи интелигенти, доколкото те проявяваха готовност да услужват на народната борба.

Към интелигентите от рода на Раковски и Ботева, Левски се отнасяше с истинска благоговейна почит. Той разбираше голямата роля и цялото значение на тая интелигенция, цялата нейна идеологично-мобилизираща сила. И той сам се учеше от нея.

Левски ценеше и по-колебливата интелигенция - която беше настроена пасивно-съзерцателно. Към нея, според Левски, могат да се обръщат за “съвет”. В едно свое писмо до Филип Тотю (1871) Левски пише: “Има много по-умни, но страхливи. С такива се постъпва другояче: такива трябва да бъдат около нас, да се съветуваме от тях, пък ние да извършваме.”

Това беше убеждението, това беше и самата практика на Левски. Народната интелигенция беше активно заета в национално-освободителната борба, тя допринесе своя дял за организирането на всенародно въстание и взе участие в самото въстание.

Ботев и Раковски бяха най-добрите и представители. Много други интелигенти бяха заети в конкретната, организационно-техническа дейност. Трети бяха по-частично използвани. Така или иначе, народната интелигенция беше един от важните отряди на националните сили, справедливо оценен и правилно използван от великия Апостол на свободата - Васил Левски.

13.І.1943 г.