КАТО ПОМИСЛЯ: „РАЗУМ ТВОЙ СЪМ АЗ, ПРИРОДА”

Николай Риленков

превод: Красимир Георгиев

КАТО ПОМИСЛЯ: „РАЗУМ ТВОЙ СЪМ АЗ, ПРИРОДА”

Като помисля: „Разум твой съм аз, природа!”,
притихналият дол пред мен тъга боли,
в свещения уханен мед отрова броди,
изби любимите на музата пчели.

„Настана век на химията!” - гръмка мода.
О, химийо, ти ореола не черни!
Пак аромат свещен на мед въздай, природо,
пази любимите на музата пчели!

1967

—————————–

НАРОДЪТ В КНИГАТА НА КНИГИТЕ ЗАПИСАЛ Е

Народът в Книгата на книгите записал е,
към справедливост гледайки:
- Глупецът все от другите изисква,
а мъдрият - от себе си.

1969


ПОМЫСЛИТЬ ГОРЬКО МНЕ: Я РАЗУМ ТВОЙ, ПРИРОДА…

Помыслить горько мне: „Я разум твой, природа”,
Когда передо мной лежит притихший дол,
Где ядовитым стал священный запах мёда
И губит злая пыль любимиц музы - пчёл.

„Век химии настал”, - трещит мне в уши мода.
О химия, не дай темнить твой ореол.
Оставь моей земле священный запах мёда,
Не убивай на ней любимиц музы - пчёл!

1967 г.

—————————–

ЗАПИСАЛ НАРОД В СВОЮ КНИГУ КНИГ…

Записал народ в свою книгу книг,
Справедливость во всём любя:
- Глупый больше требует от других,
Мудрый - от самого себя.

1969 г.