ВКОРЕНЕНО МЪЛЧАНИЕ
***
Дърветата край къщата прегръщат
в сянката си тати.
И прегръщат мама в сянката си.
Плододаването им оставя
сладостта си да живеят близо
двамата.
В къщата си зазимяват шепа топло
да го имат и нататък от земята.
Сладостта понякога им нагорчава
в къщата, която някой гледа
завистливо.
Тати не послуша да не си отива.
Мама още му говори
под дърветата и в сянката им.
А дърветата край къщата нависват
и очакват някой да ги обере…
***
Тати през градинката минава.
Стъпките си той оправя
и внимава да не стъпи върху цвете.
Тати красотата изповядва.
Спира до асмата -
грозд допира и се радва
виното, че зрее.
Песента е в тати,
ала глас не си намира в него
да се чуе в къщата и в двора.
През градинката минава -
цвете не откъсва -
иска да го вижда живо.
Красотата търси
и в човека я открива…
***
Попримери с поглед планината,
облака и дряна.
И подкара времето на лято
да нагази в сянката на ястреб.
Тати не е лазил
нито
Планината истинска да прекатури,
нито облака дъждовен да натири,
нито дряна жилав да прекърши.
Пусто му е
без криле на ястреб да загребват
над крайпътната ни къща.
Времето на лятото се мръщи
и предупреждава тати
с планината, облака и дряна,
че животът и през другите сезони
ще си бъде
в сянката на ястреби изправен…
***
От добрите семена добро покълва.
Гърлото с доброто се затъква
и понякога за тати няма
да се върне дума за доброто.
Пълно е сърцето му със думи,
от които мама си избира да посее.
Мама пусне дума във гнездото
и очаква още казано от тати.
И защото цял живот земята
с мама го гощава
той се грижеше за мама
да е винаги спокойна.
Къщата се пълни и изпразва
от доброто на сезона.
И животът пази семената
за наследство на доброто…
***
Обръчите преди гроздобер затяга
виното да извърви спокойно пътя
на опиването
и на мъжкото усещане накрая
за горчиво.
Гроздето е сладко,
думите на гроздове са сладки
и възбудени да се обистрят после.
Ферментацията е в сърцето
кипнала спокойно.
Виното ще мине пътя си докрая.
И на масата за гостите ти, тате,
алено ще блесне.
За очите блясъкът ще е от срещането…
***
Банцингът разтрупи
струпаната маса и накупчи
стърготина до тезгяха.
С чужда точност
твоето око не вижда, тате.
И заряза, и наряза
ъглите в дървото и в човека
да пристъпиш с майсторлъка
мъката в дървото и в човека
да навържеш,
стърготината излишна
да изхвърлиш.
С твоето око си взе ти мярка
и си много точен с обичта си,
тате.
Празникът е винаги накрая -
да забравиш мъката човешка
и да пуснеш банцингът отново
да я скупчи до тезгяха…
***
Дъжд - Герговски дъжд окъпа
хляба и надеждите на тати.
Капка повече да бе отсъдил,
че съня му утолено да напълни.
По пендара си е всяка капка.
Изтъняха маските и ги измиха
със усмивката си селяни и птици.
Тати първи
поздрави небето и почисти
дирите, оставени в стъклата.
Мислите му само
дето се препират със земята,
че понякога и жаден се задавя…
***
Накъсява сянката на дните.
И животът накъсява.
Славата си е безмислица
никому ли нищичко не дава,
не прощава ли за нищо.
Тати още си ме приземява
и оставя живи изворчета:
жадният от жажда
устни да наквасва;
ситият за повечето
да не пита…
Скри се сянката му.
А пък слънцето успяло
застоя на рамото му…
