Алан Маршал

превод: Татяна Любенова

ИДЕАЛНИЯТ СПЪТНИК

Стоях веднъж на перона в Брисбен, когато тъкмо пристигна влакът от Сидни. Пътниците бързаха да разтоварят багажите си и да се срещнат с приятели и близки. Никой, освен мен, не обърна внимание на мъжа със светлия куфар. Отначало той се огледа наляво, после надясно, сякаш искаше да се увери, че никой не го наблюдава. И едва тогава, открехвайки куфара, пусна от него кученце. То, като че ли нищо не е било, се отърси и хвърляйки поглед към стопанина си, хукна по перона в тълпата от пътници. Много скоро то се върна, но нямаше вид на търсещо своя стопанин. И това се случваше, докато мъжът вървеше още по перона. И той на свой ред си даваше вид все едно кученцето няма ни най-малко отношение към него. Когато те излязоха на улицата, кученцето започна да се гали в нозете му в знак на привързаност, а той нежно го потупваше, като че ли зарадван от срещата.
Заинтересувах се и попитах мъжа какво означава всичко това, а той ми изясни: кучето го съпровождало в неговите чести частни пътувания, скрито в куфара под седалката. Той го научил да се престорва, че не го познава, докато не напуснат перона. По този начин той имал идеалния спътник, чието пътуване нищо не му струвало.

ИСТОРИЯ С РОМ

Разказаха ми за един старик от Тасмания, който веднъж вечерта се върнал у дома пиян до козирката и даже носел със себе си в джобовете си още три бутилки ром. Жена му с отвращение взела бутилките и ги изляла в кофата до вратата.
Сутринта разтърсила мъжа си и му обявила, че всички гъски са умрели. Излязъл той с мътни очи и що да види: неговото съкровище - гъските, лежали на земята с крачетата нагоре. Старикът бил просто потресен. “Някакъв паразит ги е отровил! - казал той на жена си. Опипвайки гъските, се убедил, че били още топли. “Всяко зло за добро. Ще ги оскубя и ще ядем цял месец гъше месо.” Така и направил и, още не дошъл на себе си от вчерашния запой, отишъл отново да си полегне. Час по-късно жена му го вдигнала от леглото с вик: “Бързо!” По двора, олюлявайки се, се разхождали оскубаните гъски, още не съвсем изтрезнели от рома, който били изпили от кофата до вратата.