Алан Маршал (Alan Marshall), австралийски писател-реалист и публицист, е роден на 02.05. 1902 г. в гр. Нурат, щата Виктория, в семейство на селскостопански работник. Като дете заболява от детски паралич (полиомиелит) и остава инвалид за цял живот. Работи като журналист и учител. През Втората световна война е кореспондент на фронтови вестник. Издава книга с очерци за австралийските аборигени („Ние сме същите хора”, 1948) и сборници с литературно обработени легенди: „Хора от незапомнени времена” (1952), „Митове на аборигените от Австралия” (1972). Автор е на сборниците „Това е моят народ” (пътни очерци, 1944), „Разкажи ни за пуйката, Джо” (разкази, 1946), „Дръпни щорите” (разкази, 1949), „Ненадейни срещи с приятели” (разкази, 1950), „Как е, Анди?” (разкази, 1956), „Шепотът на вятъра” (приказка за деца, 1969), „Разкази” (1973), на автобиографичната трилогия „Мога да прескачам локви” (1955), „Това е тревата, която расте навсякъде” (1962) и „В моето сърце” (1963). Умира на 21.01.1984 г. в Нурат. У нас са издавани книгите му „Разкажи ни за пуйката, Джо” (1978, 2005), „Сивото кенгуру” (1980), „Мирише на изгоряло” (1994).

Публикации:

Проза:

ИДЕАЛНИЯТ СПЪТНИК/ превод: Татяна Любенова / брой 56 ноември 2013

Интервю:

АЛАН МАРШАЛ ПРЕЗ 60-ТЕ: С ВЯРА В БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕКА/ брой 56 ноември 2013