РАФАЕЛ КОРЕА: „НЕОЛИБЕРАЛИЗМЪТ УНИЩОЖИ НАПЪЛНО РАВЕНСТВОТО”

Краят на либералната нощ   

Рафаел Кореа - новата надежда на Латинска Америка

превод: Румен Воденичаров

Да говориш за социализъм след тържеството на либерализма в края на ХХ век се изисква кураж. Точно такъв кураж  не достига на лидерите на БСП в България. Преди 90-те години куражът на Фидел Кастро от Куба  се предаде на Уго Чавес във Венецуела. Мястото на Чавес изглежда ще бъде заето от професора икономист в университета „Сан Фрасиско Дел Кито” Рафаел Кореа в Еквадор. Още в първия си мандат като президент той предупреди САЩ, че договорът за тяхната военна база на територията на неговата страна изтича и той би могъл да бъде продължен само „ако американците се съгласят Еквадор да има подобна военна база във Флорида”.

Българският журналист Георги Коларов от няколко години е наблюдател и кореспондент на руския седмичник „Завтра”. Главен редактор на този патриотичен вестник е писателят Александър Проханов, инициатор за създаването на т. н. Изборски клуб. На 30 октомври 2013 г. Георги Коларов има шанса да вземе интервю от еквадорския президент Рафаел Кореа в Москва, където той стана почетен доктор на руския Университет за дружба между народите.

Георги Коларов („Завтра”): - Г-н Президент, ще съумее ли  Еквадор до приключване на Вашия втори президентски мандат да преодолее кризата в отношенията с безспорната свръхсила в западното полукълбо - САЩ, които продължават да разглеждат Латинска Америка като свой „заден двор”?

Рафаел Кореа: Разбира се, не!  Когато ние поехме властта, еквадорското разузнаване и полицейските структури зависеха от посолството на САЩ. Дипломатическите мисии на Вашингтон в страните от АЛБА подготвиха серия преврати. Те винаги са се стремели да обезсилят и провалят леви народни правителства, провеждащи политика на истински промени. За латиноамериканската олигархия и за най-реакционните кръгове в САЩ (т. н. „ястреби”) демокрацията в Латинска Америка е добра до момента, в който тя трябва да се промени. Самата демокрация не ги интересува  изобщо. Те желаят единствено да запазят своята власт и привилегии.

Бих желал да отбележа специално, че най-добрият пропагандист на левите правителства в Латинска Америка е Джордж Буш. Ние трябва да му бъдем признателни, защото много от левите правителства в региона дойдоха на власт благодарение на него и на провежданата от негго политика. Слава Богу, най-после в нашите страни има правителства, които наистина ще правят това, от което се нуждаят  хората. Те започват да чувстват, че Латинска Америка възвръща своето достойнство и самоуважение. Ние отдавна се обявихме за „зона на мира”, но до този момент североамериканското присъствие ни пречеше реално да станем такава зона.

Ние разглеждаме развитието не само като социално-икономически, но преди всичко като политически процес. Смятаме, че за нас то ще започне след решаване на главната задача, стояща пред човечеството - победа над империята на капитала. Капиталът не трябва да има повече права, отколкото човекът.

Нека посоча един пример. „Шеврон е третата по своите мащаби и капитал американска компания. Тя е втората в САЩ и седмата в света петролна компания. Преди време тя закупи „Тексако”, която вече 15 години пострадали индианци в Еквадор обвиняват за замърсяването на околната им среда. Водата, която населението пие и в която се къпе и лови риба е силно замърсена. Безпрецедентна екологическа катастрофа, която нанесе неизчислими вреди на здравето на местните жители.

„Шеврон” през цялото това време настоява процесът срещу нея да се провежда в Ню Йорк, а не в Еквадор. Но в съда те загубиха и сега се опитват елиминират този съд. Заведоха дело в Международния съд в Хага. Компанията напусна нашата страна в 1992 г. а оспорването на иска се основава на договор от 1997 г. т. е. на документ, който не е е съществувал, когато те са напускали.  И независимо от това в Хага ни притискат да се съгласим на компромисно решение. Като че ли ние не сме държава и за нас важат единствено законите на джунглата. Ето това е властта на транснационалния капитал.

- Каква е същността на Вашата ляворадикална икономическа теория?

- Нека като начало се опитаме да дадем отговор на два други въпроса:

1. Кой управлява съвременното общество - хората или капиталът?

2. Обществото ли работи за пазара или пазарът работи за него?

Най-лошото от всичко е това, че от икономическата теория изхвърлиха нейната сърцевина - политическата икономия. А именно тя е в състояние да дава правилните отговори. Това е политикономията на Адам Смит, Давид Рикардо и, разбира се, на Карл Маркс.

Същността на моята ляворадикална икономическа теория е превръщането на Латинска Америка в континент на социална справедливост и господство на човека над капитала. Ние преживяхме най-жестоките последствия от политиката на преходния период и „вашингтонския консенсус”. Световните финансови кръгове я натрапиха на Еквадор със сила. Дългата либерална нощ беше най-страшната за нас. Тя създаде в нашата страна най-високи показатели за неравенство. Неолиберализмът унищожи напълно равенството. Пазарът не трябва да се управлява, а да се контролира. Трябва да се развива както обществото, така и личността. Само в търсене на справедливост можем дда постигнем истинска свобода.

- Какви основни цели постигна и какви задачи сега решава вашата „Гражданска революция”?

- Нашата Гражданска революция ликвидира невероятното богатство на малцинството и нетърпимата бедност на мнозинството. По такъв начин ние победихме безнадежността. Бедността пропъди от нашата страна 2 млн. нейни жители. Кризата ни остави без национална валута. В 2000 г. ние приехме за разплащане американския долар. Това причини истинска социално икономическа катастрофа. И тя изобщо не беше случайна. Само че, както е известно, финансовият капитал винаги излиза „сух от водата”.

Ние искаме да отнемем властта от малцинството, което я притежава, и да я направим „интегрална” (както казваше знаменитият италиански марксист Антонио Грамши) за да принадлежи на всички нас.

Ние оптимизирахме използването на националните ресурси. Преразгледахме договорите за добив на петрол и преминахме от договори за участие към договори за предоставяне на услуги. Ако преди транснационалните компании получаваха 80% от добивания петрол, то сега се задоволяват с 20%. Три пъти нарастнаха приходите от данъци. Тези допълнителни ресурси доведоха до развитие на инфраструктурата и укрепиха държавните институции, социалния сектор, образованието и здравеопазването. Чуждият капитал, бюрокрацията и олигархията вече не управляват Еквадор. Самият еквадорски народ ще управлява страната си.

Еквадор е една от трите страни в света ( 2 - Беларус, 5 - Венецуела), които за периода 2007-2012 г. постигнаха най-висок ръст на човешкия потенциал. Ние имаме най-ниско ниво на безработица, както и най-високи заплати в нашата историяа. Заедно с Венецуела и Уругвай ние постигнахме най-значителното понижаване на нивото на бедността. Неравенството намаля 4 пъти, което е световно постижение.

- А какви са Вашите чисто политически успехи?

- Логическо следствие от приоритета на човека пред капитала се явява политическата стабилност. Мексиканската социологическа агенция „Митовски” (създателят и е македонски българин, б.а.) оценява поддръжката на нашето правителство на 84% т.е. на едно от първите две места в Латинска Америка. При нас няма инквизиция, няма смъртно наказание, нашите самолети не бомбардират никого, никой не бива преследван, не се занимаваме с шпионаж. Имаме правова държава. Ние преследваме престъпленията, а не хората.

- Кой е Вашият главен политически противник?

- Това са тези 15 организации, базирани в Ню Йорк, които ни обвиняват във всички смъртни грехове. Те изразяват интересите на хората, загубили изборите. Това е нова технология - аналог на неолиберализма в областта на човешките права. Някога те бяха реални организации. Сега те се опитват да сменят правителства. Те станаха инструмент за преследване в ръцете на САЩ и други хегемонистки държави. Това е най-голямата опасност за нашата демокрация. В ръцете си имат огромни ресурси и СМИ. Те финансират своите средства за масова информация, обвързвайки ги да работят при определени от тях условия. Такива СМИ се отнасят към легитимни правителства в Латинска Америка по-зле отколкото към диктатурите. Това вече е неоколониализъм.

Но Еквадор няма да преклони глава. Ние никога няма да бъдем колония. Властта на СМИ се опитва да направи от нас държава на мненията, а не на правото. Ние защитаваме свободата на всички СМИ, а не само на тези, купени от богатите. Обществото може и е длъжно да държи в ръцете си и да контролира СМИ.