ЗА ЧЕСТТА НА ПАСПОРТА

Веселин Стоянов

С Липси ме запозна мой бивш колега. Жоро обичаше да се занимава с покупко-продажба на валута и стоки от всякакъв вид, които липсваха, или се намираха трудно в българските магазини. В края на 60-те години тази търговска дейност беше забранена и се наказваше съгласно действащото законодателство.
Това, което разбрах за Липси при запознаването ни беше, че той е румънски евреин с израелски паспорт, завършил наскоро медицина у нас. Говореше добре български, не работеше, но не гладуваше. Външния му вид мога да опиша с една единствена дума - мишок, който много иска да си хапне от вкусното сиренце, но внимава да не щракне капана. Обикновено бързам да изтрия от паметта си подобни екземпляри, но те все намират някоя пролука и се появяват отново.
Като че ли в потвърждение на тези мои мисли, една вечер ме посетиха Жори и неговият румънски приятел с израелски паспорт. Бях неприятно изненадан от това неочаквано гостуване. Букетът цветя за жена ми не успя да заличи лошото чувство от появата на неканените посетители.
Бях директен:
- Какво ви води насам?
- Нищо специално, - отвърна Жори. Липси е останал силно впечатлен от теб и поиска да те посетим.
- Това за силното впечатление съм го чувал и друг път, но то винаги е имало определен подтекст.
Жена ми реши, че остротата на репликата ми е минала границата на добрия тон и се намеси активно в разговора:
- Как е животът в Израел?
- Аз не съм бил в Израел, - отвърна Липси.
- А как получихте паспорта си?
- Издадоха ми го от израелското посолство в Букурещ..
Настъпи кратко мълчание, след което гостът продължи:
- Аз много харесвам България и българите. Тук завърших медицина и правя постъпки да остана тук на практика, а след това и на работа.
- А приятелка имате ли?
- Не, засега.
Очаквах този отговор, защото някои движения и начина на разговор на госта ме бяха навели на мисълта, че е от групата на обратните. Отново настъпи мълчание и Жоро се възползва от момента, надигна се от стола и каза, че е време да си тръгват. Изпратих ги до вратата с чувство на облекчение, а проведения разговор изпратих в дълбокия архив.
Грешка! Винаги съм наясно, че за безгръбначните хора препятствия няма. Те лазят, унижават се, плетат венец от ласкателства, предназначени за ухото на човека, от когото зависи постигането на поставената цел. Такъв се оказа случаят и с нашия нов познайник. Един ден, след вечеря, баща ми сподели, че Липси го е посетил.
- Тате, имай предвид, че този човек не ми харесва. Какво иска?
- Нищо не иска. Видял какво задружно семейство сме и щял да се радва, ако му позволим да ни посещава понякога, за да се почувства част от тази домашна обстановка, която толкова много му липсва.
- Това са хубави думи, но си помисли, защо е толкова щедър на тях. Пак ти казвам, внимавай много с този човек.
Улисан в проблемите, свързани с работата и семейството бях забравил новоизлюпения познат. Среща със Жоро ми напомни за него.
- Какво става с твоя румънец с израелски паспорт?
- Не съм го виждал напоследък, но от общи познати разбрах, че пътува често до Австрия.
- Не знам откъде го познаваш, но на мен не ми прави добро впечатление.
- Какво да ти кажа? В началото го приемах за такъв, за какъвто се представяше. С течение на времето започнах да си задавам въпроси, на които трудно намирам отговор. Не знам от какво живее. На няколко пъти ми поиска дребни суми, които върна. Преди около два месеца ми поиска по-значителна сума, която трябваше да възстанови след седмица. До днес не съм си получил парите, а той не ми се обажда. Вземал е пари и от общи познати и не знам какво е върнал и какво не. Твърди, че иска да стажува и работи в България, а не виждам да е предприел нещо в тази посока. Знам че върти търговия с валута, но съм сигурен, че някой ден ще го хванат и покрай него ще изгорят много хора.
Върнах се разтревожен вкъщи и попитах баща ми да е виждал наскоро с Липси.
- Не се е обаждал напоследък.
- Искал ли е от теб пари назаем?
- Не точно назаем. С една част обеща да купи за нас някои уреди и дрехи, които ги има само в “Кореком”, но на много високи цени, а другата част взе наистина като заем, но обеща да ги върне в най-кратък срок.
- Върна ли ги?
- Още не. Неприятното е, че е взел пари и от хора, с които го бях запознал. Сега те идват при мен, за да си искат парите, а аз не знаех, че те са му услужили с такива суми.
- За колко пари става дума?
- За много. Моля те, не ме питай повече, защото тревогата ми е голяма.
Разбрах, че този мошеник е успял да оплете в мрежата си много наивници, включително и баща ми. Да се обърна към милицията за съдействие нямаше смисъл, защото щяха да пострадат много хора, а измамникът щеше да се измъкне сух. Той не е откраднал, а е взел назаем и ще се разплати, когато може. Свързах се с хората, които са му дали пари, питах за какви суми става въпрос и ги помолих, ако Липси се появи, да ми се обадят веднага.
Дните отминаваха, а от измамника нямаше и следа. Така, докато един ден колега ми съобщи, че в ГДР организират летен курс за преподаватели по немски език. Кандидатствах, одобриха ме и заминах за Ваймар. През цялото време в главата ми се въртеше проблемът с Липси. Реших на връщане за София да сляза в Белград и да се посъветвам по въпроса с мой приятел - сърбин. Александър, или Лале, както го наричаха приятелите, беше много сърдечен човек. Също така сърдечна и гостоприемна беше и жена му Любица. Имаха три деца, които бяха копия на родителите си. Лале беше 45 годишен, работеше в общината, ползваше се с уважението на колегите и съседите си, които канеше на гости при всяко мое отиване.
След като разменихме дежурните въпроси за семействата и децата, дойде моментът да споделя с Лале и мислите, които са ме довели при него. Описах му подробно случая и помолих за съвет.
- Слушай, Веселине, ти ми каза, че този човек пътува до Виена по търговия. Имам един приятел, евреин, той също пътува до Австрия, купува дрехи и други стоки и ги продава тук. Печели добре. Може да познава този Липси. Остани да нощуваш у нас, а утре вечер ще те запозная с моя приятел.
Така и стана, но се оказа, че сръбският евреин нито го познава, нито е чувал такова име.
- Аз самият пътувам често до Виена с търговска цел. Лале сигурно ти е казал. Познавам много хора от Чехия, Унгария, Полша, а и от България, но човек с такова име не съм срещал. Мога да ти помогна с едно: ще ти дам имената на двама наши евреи, които имат магазини на Мексико плац, при които пазаруват много хора и те може би познават този мошеник.
Приятелят на Лале написа имената и телефоните на въпросните търговци и ми обясни къде са магазините им.
- Благодаря много за информацията, но имам още една молба. Както знаете, на нас, българите, много трудно дават разрешение от милицията за пътуване на Запад. Имам паспорт за ГДР и с него не мога да отида в Австрия. Какво може да се направи?
Двамата се гледаха няколко секунди и Лале излезе с въпрос-предложение:
- Бранко, дали се сещаш за някой наш югославянин, който да прилича на Веселин?
- Недей така, Лале, кой човек ще се съгласи да даде паспорта си на непознат чужденец? Не одобрявам идеята ти!
Лале се съгласи, че идеята не е най-добрата и отново потъна в мисли. Бранко се обърна към мен:
- Веселине, мога ли да видя паспорта ти?
Подадох му го. Той го прелисти, загледа се нещо в него и ме попита:
- Има печат, че паспортът ти е служебен.
- Да, служебен е, но е валиден за ГДР. Какво значение има това?
- Просто питам. Имам идея, но не знам дали ще я одобриш. В паспорта ти е писано на ръка, че той важи за Германската демократична република. Не можем да добавим Австрия, защото почеркът ще е различен и полицията ще те арестува. Предлагам друго. Има химикали, с които можем да заличим напълно текста и ти ще напишеш Австрия, вместо ГДР.
Съгласих се и на другия ден бях с “нов” паспорт. Заминах за Виена и се срещнах с познатите на Бранко. Не бяха очаровани, когато чуха името Липси. Единият беше много откровен.
- Знаете ли, господине, той и от мен взе преди няколко месеца стока, която още не ми е платил. Крие се когато идва във Виена, пазарува в други магазини. Няколко наши евреи ми се оплакаха, че е взел пари от тях и обещал до една седмица да им ги върне, но мина повече от година, а те не са получили нищо.
- Можете ли да ми кажете, дали Липси в момента е във Виена?
- Не мога да Ви кажа, но знам, че той отсяда обикновено в хотел “Бай д…”. Идете там, представете се за негов приятел и попитайте дали е във Виена.
Късно вечерта отидох до хотела. Обърнах се към администратора, който се беше зачел в един, на пръв поглед клюкарски вестник:
- Добър вечер. Извинете за безпокойството, но имам приятел, който отсяда във вашия хотел, когато е във Виена. Дали е тук?
- Как се казва?
- Липси.
- Липси? Ами той освободи стаята още вчера, но остави куфара си в
помещението за багаж. Сега ще проверя дали не го е взел.
След малко администраторът се върна с усмивка на уста:
- Тук е.
- Благодаря Ви много, но имам още една молба: мога ли да разгледам съдържанието на куфара, защото предполагам, че там има нещо за мен.
- О, това не е позволено. Ще имам големи неприятности, а могат и да ме уволнят, ако Липси разбере, че съм позволил да разгледате багажа му без негово разрешение, независимо че сте приятели.
- Да, прав сте. Благодаря Ви още веднъж за проявеното разбиране и позволете да Ви подаря една бутилка българска сливова ракия.
В момента, в който извадих от чантата шишето с познатото в Европа питие, видях как светнаха очите на моя събеседник
- Моля Ви, няма нужда да ми правите такъв хубав подарък. Аз на два пъти бях на почивка в Слънчев бряг и познавам много добре вашата сливова.
- Моля Ви приемете я от благодарност за Вашата любезност.
- Благодаря, ще я приема щом настоявате. Сега се сетих нещо: Ако искате да прегледате съдържанието на куфара, елате утре сутрин към 6.15 часа. В 6 часа постъпва на смяна мой колега, който е много възрастен, зле е с паметта и слуха. Кажете му, че вземате багажа си, без да му обяснявате нищо повече.
На другия ден взех куфара без проблеми и се отправих към хотела, в който нощувах. На спокойствие разгледах вещите и кореспонденцията на Липси. Разбрах веднага, че той се готви да отлети за Канада, може би в близките дни и не биваше да отлагам изпълнението на плана, който бях съставил вече. Позвъних на продавача от Мексико плац и го информирах
за намерението на Липси.
- Това е безобразие, той бяга, за да не се издължи на кредиторите си. Трябва да го спрем!
- Съгласен съм с Вас и ще се заема със случая. Ако обаче се наложи, Вие и Вашите сънародници ще потвърдите ли пред канадския консул това, което ми разказахте за Липси?
- Разбира се!
Малко преди обяд бях в канадското консулство. Попитах една от служителките дали израелски гражданин на име Липси е получил входна виза за Канада. Както тя, така и колежките й само дето не подскочиха от изненада.
- Питате за г-н Липси ли?
- Да, за него.
- Моля Ви, почакайте един момент!
След малко тя се върна, следвана от висок, едър мъж, на възраст около 40-45 години
- Вие ли се интересувате от г-н Липси?
- Да, аз.
- Той беше преди малко тук, много уплашен и заяви, че е преследван от българските тайни служби, които, според него, искат да го отвлекат или убият.
- За да искат българските служби да го отвличат или убиват, значи Липси е извършил сериозно престъпление срещу страната. Той не Ви ли разказа за живота и гешефтите си в България?
- Не, не ми е казвал нищо друго. Какво имате предвид, когато говорите за живота и гешефтите му?
- Първо той е купувал изпитите си, за да получи диплом за лекар. Второ,- взел е големи суми “на заем” от българи, които не е върнал, а и няма намерение да ги връща. Взел е и много пари, пак “на заем”, от евреи, които живеят във Виена и са готови да потвърдят пред Вас претенциите си към Липси.
- Събрали сте много информация за този човек. Вие от българското разузнаване ли сте?
- Да, но не съм използвал служебното си положение за събирането на тези сведения. Целта ми е да Ви помогна да не допуснете този измамник в Канада и Ваши сънародници да станат жертва на един престъпник.
- Извинете, Вие какъв чин имате?
- Ваш колега съм.
- Полковник, на тази възраст… Вероятно езиковите Ви познания…?
- Имам една молба, - да не коментираме моето служебно положение и езикови познания. Имаме обща задача, която трябва да изпълним час по-скоро.
- Имам впечатлението, че Вие ми вменявате изпълнението на определена задача, без да сте получили моето съгласие?
- Няма значение. Кажете ми, издадохте ли входна виза на Липси и знаете ли кога ще замине той?
- Да, г-н Липси има виза и заминава утре сутрин. За да анулирам визата, каквото е Вашето желание, както разбирам, трябва израелският консул да потвърди Вашата информация за г-н Липси.
- Добре, да се разберем така: сега е 13.30. Ако до 16 часа израелският консул потвърди информацията, Вие ще анулирате ли входната виза на Липси?
- Да, ще я анулирам, но се съмнявам много, че за толкова кратко време ще се справите с този проблем.
Взех такси до израелското консулство. Позвъних на къщата, където се помещаваше то и съобщих името си и целта на моето посещение. Двама едри мъжаги ми отвориха дворната врата, провериха ме за оръжие и ме заведоха до кабинета на консула. Описах случая и му
дадох списъка с имената и телефонните номера на измамените от Липси евреи от Виена. Добавих и това, че той не е стъпвал в Израел и няма намерение да отиде там, защото не желае да служи в израелската армия.
Видях как се сгърчи лицето на консула. За него това поведение на Липси беше явно акт на подигравка към страната, дала му нейния паспорт. Двамата архангели, които стояха зад гърба ми през цялото време на разговора, ме помолиха да отидем в стаята за посетители. След около половин час консулът ме покани отново. Информацията ми се потвърдила,
той говорил с канадския си колега. С това проблемът бил изчерпан, каза той.

Отново с такси се върнах в канадското консулство. Консулът ме посрещна с усмивка до ушите.
- Не вярвах, че за толкова кратко време ще успеете да се справите с този тежък проблем. Бях чувал за високата професионална подготовка на вашите разузнавачи, но сега се уверих, че това е истина.
- Да, истина е, но какво общо имам аз с разузнаването?
- Нали Вие сам казахте, че сте от българското разузнаване и имате същия чин като мен?
- Така ли казах? Не си спомням.
- Вие шегувате ли се?
- Случва се, понякога.

На другия ден, към 5 часа сутринта, бях на виенското летище и заех удобна позиция за наблюдение. След около час дойде канадският консул, поговори с граничните полицаи и се отдръпна малко встрани. Малко след него се появи и нашият герой, с пътна чанта в ръка. Подаде паспорта и билета и протегна ръка да ги получи обратно. За негова изненада, до
пропусквателното гише застана консулът на Канада. Той взе от полицаите паспорта на Липси, извади печат и анулира визата на измамника. В първия момент Липси не знаеше как да реагира, след това започна да говори и ръкомаха, но това не му донесе нищо. Консулът си тръгна, без да му обръща внимание.

Измамените пиха една студена вода, а Липси не се появи повече нито в България, нито в Австрия, нито някъде другаде. Просто изчезна!
Догадки много, доказателства никакви. Беше погазил честта на паспорта.
На връщане от Виена слязох отново в Белград, за да благодаря на Лале и Бранко за оказаната помощ. Отидох и до нашето консулство, обявих паспорта ми за откраднат и се прибрах в София с пасаван.
Така приключи една истинска, мръсна история. Крадецът загуби не само откраднатите пари, но и нещо много, много по-важно. Наивниците разбраха, може би, че в желанието си да спечелят или да услужат, дават храна на престъпници, които не трябва да имат място в нашия живот.