(Страшна приказка)

Димитър Хаджитодоров

През лятото, кой знае откъде, на морето дойде и един людоед. Когато се появи в хотела, всички се спогледаха обезпокоени. Някой прошепна, че е добре да се уведоми полицията и се измъкна на пръсти. Управителят събра кураж и каза:
- Трябва да ви предупредя, че у нас не е прието да се ядат хора…
- Не се безпокойте! - отговори Людоедът. - Обиколил съм света и зная обичаите. Не мога да се откажа единствено от супа от ушички, която бих хапвал от време на време…
-Ушички ли?! - погледна го подозрително Управителят. - За какви, по-точно, ушички говорите?
- За детски ушички, естествено - обясни Людоедът. - Децата, които не слушат родителите си, не се нуждаят от уши. Но от тези непотребни изрезки става отлична супа. Зная рецептата наизуст.
- Ясно! - въздъхна Управителят и разпореди да оформят документите.
Людоедът се настани в хубава стая с изглед към морето, облече банския си костюм и тръгна към плажа. На колана му висеше голям остър нож. Той вървеше с големи крачки и се оглеждаше и ослушваше. За всеобщо учудване, децата лежаха мирни край родителите си или играеха кротко, така че нямаше нужда да им се подвиква. Не се разбра кой, може би готвача, ги бе предупредил за особения курортист…
Людоедът премина пясъчната ивица, стигна до последния чадър, легна под него и задряма. На обяд той бе един от първите, който влезе в столовата. Поднесоха му рибена супа - специалитет на хотела. Людоедът я опита и примигна от удоволствие. Никога не бе хапвал толкова вкусно ястие… Докато той се хранеше, децата наоколо мълчаливо поглъщаха порциите си и не помисляха да опитват от десерта преди първото и второто.
След обяд Людоедът почиваше в стаята си, а вечерта отиде на дискотека. Ритмите там му допаднаха и той остана там до зори.
На другото утро Людоедът се събуди късно и излезе на плажа, когато всички вече се връщаха от там. Той постоя известно време под чадъра и като не видя нищо интересно, едва дочака вечерта, за да отиде отново в дискотеката. Тази нощ той се запозна с една весела компания и всички подскачаха до зори в бесни танци.
Почивката измина неусетно и интересният гост тръгна за дома си. Той благодари на Управителя за приятната обстановка и за вкусните гозби и не спомена нито дума за своята любима супа от ушички…
Така и не стана ясно кога се разчу новината, но едва самолета с Людоеда отлетя и на плажа се вдигна оглушителна врява. До вчера кротки, децата лудуваха като отвързани. Те хукнаха към морето, скачаха в пенестите вълни, замеряха се с мидички, пръскаха се с диви краставички, търкаляха се по пясъка с дрехите, скачаха от кея и правеха какво ли не. Родителите им останаха без глас да викат подире им. Да не ви разказвам пък какво стана на обяд. Нищо от сервираното меню не бе изядено. Затова пък бяха погълнати купища порции сладолед, баклави, тулумбички, пасти и всякакви сладкиши, каквито можеха да се намерят. Бяха изпити соковете и кока-колата, изядени близалките и сусамените десерти и не остана нито едно парче диня или някой друг плод в столовата. За довиждане, преди следобедната почивка, се чуваха залпове от стотици дъвки-балончета, които палавниците надуваха с всички сили.
Когато персонала на ресторанта разчисти масите, Главният готвач погледна Управителя и каза с въздишка:
- Дали пък да не поканим онзи людоед още една смяна?…
- Сега не зная, но догодина може да го наемем за целия сезон! -отговори уверено Управителят.
Така че, да внимаваме! Нали ни се ходи отново на море, въпреки всичко…