ЖЕРАВНА

Иван Кремов

ЖЕРАВНА

             На художника Хр. Тодоров

Орехова шума гали
стария дувар -
моли го да каже кой е
майсторът зидар.
Слънцето лъчи опира
в камък, в хоросан,
взира се - дано открие
надпис издълбан.
Саморасъл здравец с вятър
тук е прелетял,
здраво с пояс го опасал,
със зида се слял.
Времето и то пожали
този зид зелен.
Някой тук сърце оставил
да живее в мен.


ЗАВРЪЩАНЕ

Навеждам се над стария бакър,
изгубил блясъка си по годините -
да зърна мойто детство.
И дъното с бакърен глас изпя ми:
„Добре дошъл, певецо! Седни до мен!
Окаляха те кални хора, знам.
Но чуй:
и стомната, и тя от кал се прави,
но пази бистра бистрата вода!”
Отпих вода от стария бакър,
изгубил блясъка си от годините,
и го напълних с песен.


НА МАМА

До мен седи със старостта си мама.
Посърнала, с изгледани очи,
очите си опира във Балкана -
годините разплита и мълчи.

Една сълза бастуна й опари,
търкулна се на калдъръма чист,
с ръка замахна старост да удари -
потрепна мама като мокър лист.


ТРЕВА

Аз пазя
зелената ти кръв
на мойта детска ризка
и пролетта,
най-рано в теб запяла.
Трева,
зелена светлина,
дали светът
без тебе би светувал?