ХАЙДЕ ПО ПЪТЯ ПРОСТОРЕН

Виктор Хара

превод: Никола Инджов

ХАЙДЕ ПО ПЪТЯ ПРОСТОРЕН

С мен вървете, с мен!
С мен вървете, с мен!
Хайде по пътя просторен,
там се ражда съдбата ни нова!

С мен вървете, с мен!
С мен вървете, с мен!
Хайде напред към земята,
нека поникнем от нея!
С мен!
Ненавистта се изживя,
не се обръщай назад, чуй песента ми -
тя бърза река е,
слънце и вятър,
птицата, която мира вещай!
Сина ти, братко, върви,
и майките ни вървят!
Всички по пътя просторен,
през полета житни, всички
с мен!

С мен вървете, с мен!
С мен вървете, с мен!
Часът на вятъра настана
и мълчанието свърши, с мен…


С ДУМА ЕДИНСТВЕНА

С дума единствена, кубинецо, само
нека твоя труд да прекъсна за малко.
Твойто мачете сече надалеко,
по-надалеко от утрешните жътви,
по-надалеко от утрешната орис,
по-надалеко от гнева на тирана -
и тъй близо до нашето братство,
до нашето братство американско.

Тъй както той живя, сега живеем ние
с кожа, обгорена от героизма
на Сиера.
Той вървеше по билата сини
и във всяко дърво,
и на всеки хребет,
и във всяка птица ще живее
завинаги команданте Гевара!

С дума единствена, кубинецо, само
твоя труд нека да прекъсна за малко
Твойто мачете сече надалеко,
по-надалеко от утрешната орис,
дума единствена, кубинецо, само,
едничка дума:
другарю!


СВОБОДНА ПЕСЕН

Стихът е гълъбица бяла,
която търси си гнездо
и сякаш избухва - само
и само да полети!

Песента ми е също верига
без начало и без край
и във всяко звено отеква
една песен от някой друг.

И мойта песен е свободна,
аз давам я на всеки в дар,
в дар на протегната десница,
в дар на обарутена ръка.

Тогава да пеем всички,
човечество, пейте с мен!
Че песента ми е гълъбица бяла,
която търси си гнездо
и сякаш избухва - само
и само да полети!

И мойта песен е свободна,
аз давам я на всеки в дар,
в дар на протегната десница,
в дар на обарутена ръка…