ПЪТ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

Георги Стойков - Почетен председател на Дружеството на  писателите, Плевен

Предговор към юбилейния сборник „От светлина е словото”, том ІІ, проза

Както е известно, историята е натрупване на факти. И литературната история на плевенския край не започва от създаването на Дружеството на писателите през 1978 година. От онези първи пионери останаха малцина, но ежегодно тяхното място попълват нови творци. Дай Боже, този кръговрат да е вечен!

И все пак, ако потърсим някакво начало, времето ще ни отведе в средата на 19. век, когато в нашия град Софроний Врачански начева „Житието” си. В началото на следващия век в Плевен се появяват с книгите си Георги Домусчиев („Сенки от стария Плевен”, „Да си спомним за тях”) , Иван Кирилов („Преизподня”, „Сребърна камбана”), Стоян Заимов с мемоарната си книга „Миналото” и пътеписите „Светите места на признателността”.

През втората половина на миналия век традициите в мемоарната литература продължават Калин Донков с „Ранни мемоари”, „Частен случай” и „Тъгувай в почивен ден”, Георги Константинов с „Човек за споделяне”, Андрей Романов с „Време за мечти, време за дела”, Васил Ангелов със „Сам срещу съдбата”, Петко Спасов с ” По овразите на времето”, Никола Попов с „Живот в сянка” - книга за художника - скулптор Ангел  Спасов и Гена Тодорова с „Достойни за слава”, представяща живота и делото на Стоян Заимов и неговия син Владимир Заимов.

В този кратък обзор трябва да се посочи внушителното по обем творчество на нашия земляк Пелин Пелинов. Неговите исторически романи „Освобождението”, „Съединението”, „През пепелищата”, „Напред, на нож” и „Катастрофата” ще оставят трайна диря в националния ни литературен живот.

Още в първите години след Втората световна война Величко Нешков създава романа си „Настъпление”. Все по това време се появяват книгите на писателя - фантаст Любен Дилов „Атомният човек”, „Кладенецът на таласъмите, „Тежестта на скафандъра” и др. Солидно явление в българската проза е Дончо Цончев, автор на 60 книги, сред които „Звезден прах”, „Червените слонове”, „Къщата на песните”. Значим принос в литературата от този период има Марий Ягодов (Марин Бочев) със сборниците „Мюмюновите гълъби” и „Древният път”.

Появиха се и писатели от по-младото тогава поколение, които творят и сега - Неда Антонова с „Памет”, „Войната свърши в четвъртък”, „Обичам те, вълк” и др., Илия Богданов  с „Бели пламъци”, „Възкресението на Елица”, „Нещо си отива”, Владо Даверов с „Което е било”, „Много, много дни до есента” и романа „Вчера”,  Георги Стойков с „Топове на входа”, „Сурови години”, „Великият кръговрат”, „От светлина са хората”, Николай Мизийски с „Аз на Марс”, „Жълтото домино”, Димитър Мустакерски със „Среднощни пътници”, Богдан Митов със „Сълзите на мама” и „Изгреви и залези край Вит” и Иван Стефанов с „Песента на авлигите”.

Приветствам благородната инициатива на ръководството на Дружеството на писателите да издаде този юбилеен сборник с кратки биографии и творби на писатели от нашия край  и се надявам, че младите, които идват след нас, ще оценят по достойнство този жест и ще продължат тази традиция. Тя е нужна и за читателите, и за историята.

2013 г.