Светлана Супрунова

превод: Тихомир Йорданов

***

Посред море от тюбетейки
вървеше подир мене - откога!
Пари, навярно, тя вървейки
да проси е намислила сега.

Но не протегна за просия
ръка. Мен топло ме обля:
- А как е, дъще, във Русия?
Отдавна там не съм била.

Припомни ми и пътища, и хижи -
те във Русия нямат край.
Старицата погледна ме загрижено:
- И там не е наред, комай…

От жегата измъчена, тя седна
на сянка и, притихнала така,
след мене дълго, дълго гледа
с изсъхнал къшей във ръка.

БРЕГОВЕ

Чувам, чувам: там пак са запели
дълга песен във късата нощ.
В такт се люшкат ели полудели,
но реката отрязва ги с нож.

Ветровете словата отвяват.
Отминава ме песенен впряг.
Там до съмнало ще се разпяват,
а защо са на другия бряг?

И намъчена, пак безотказно
предизвиква сълзи всеки звук.
Мост да хвърлиш е дело напразно:
тям не трябва, ненужен е тук.

Светлината оттатък е тайна.
Бреговете - несвързани с мост.
Затова ли проплакват случайно,
щом подхванат мотива си прост?

ОГЪН, ВОДА И МЕДНИ ТРЪБИ

Ще лумне пламък, за последно
ще литне конят ми крилат -
назад аз няма да погледна
и ще прескоча огнен ад.

Да ме изпитват за кураж, да
ме повеждат в път трънлив:
измъчена до смърт от жажда,
аз ще премина ручея пенлив.

И ще оближа сухите си устни.
Къде ме води този път?
Слухът ми нека да почувства
защо тръбите пак тръбят.