БЪЛГАРИН

Воймир Асенов

БЪЛГАРИН

               На Елмир В. Асенов

Скверниха врагове и мойта територия
в началото на твойто родословие.
Но крепости до южните ни корени
земята ни издигаше отново.

Защото аз покръстих и дървото,
наречено Байкушевата мура.
А то е равно на живота ни
и по е старо от гяурин.

Защото аз изписах върху камък
оная Омуртагова колона -
да имаш дом, и герб, и знаме
в една държава монолитна.

1981


ЗВЕЗДА ЛЮБОРОДНА

                 На К. Кюлюмов

А пък бяхме момчета чудесни -
като четници буйни на Ботев,
от душа възрожденските песни
ние пяхме на новите коти.

Днес се хващам по-рядко да пея,
да се смея или да затичам.
И се плаша, но не че старея,
а че още по-зле - ставам ничий.

А това на кого е изгодно?
А това на кого му се иска?
Още свети звезда любородна!
Още сочи предела на риска!

И след нас тя - Звездата остава.
Мои вечни другари и братя -
ако има какво да направим,
то за нас е - оттук по-нататък…

Средна възраст и среден път няма!
Има само едно родолюбие!
То гори с възрожденския пламък
и сред него искрите се губят.

1982