БИОГРАФИЯТА НА РАЛЧЕВ

Станко Нацев

В най-сънливото време на деня - между 3 и 4 часа след обед - в бижутерийния магазин на Събчо Събев влезе една грозновата жена и припряно започна да разглежда накитите. Спря се на златни обици с люлеещи се на синджирчета рубинени капки и пожела да ги изпробва. Събев отключи витринката и й ги поднесе. Госпожата веднага ги окачи на ушите си и застана пред голямото огледало. Направи крачка назад, завъртя глава наляво, надясно, прихвана косата си на кок, леко приклекна, изправи се, примижа кокетно и остана доволна.

Събчо Събев изчака да се обърне към него и с възможно най-любезната усмивка на обигран търговец рече:

- Според мен повече ще ви подхождат ето тези - и той посочи други обици от витринката. - Те по-елегантно ще подчертават овала на лицето ви. Пробвайте ги и ще се уверите, че съм прав.

Всъщност бижутерът не се интересуваше нито от овала на лицето на клиентката, нито от цвета на очите й. Още по-малко от вида на косата й. Той просто искаше да й продаде една по-скъпа стока. Госпожата взе предложените й обици, внимателно ги огледа и очите й се наляха със сълзи. Събчо Събев се сконфузи, защото помисли, че по някакъв начин я е обидил. Затова промълви с извинителен глас:

- В края на краищата, които вие предпочетете, те ще бъдат! Изборът е ваш! Всичко в моя магазин е на ваше разположение! В момента няма други клиенти, които биха могли да смутят преценката ви!

Жената изтри очите си с ръка, тръсна глава и отвърна:

- Търся обици, които да отвличат вниманието на мъжете от кривия ми нос. Тези, които току-що пробвах, са най-подходящи с искрящите си рубинени капки. Омръзна ми цял живот да бъда грозната Паца. Така преди години ме прекръсти красавицата на класа ни - Милена-Маца. От този момент никой повече не ме нарече Параскева, а нося името на най-нежната светица! - госпожата силно се разхълца и гневно продължи: - Тая Маца беше от толкова бедно семейство, че нямаха пари да си купят свястна обувалка, а си нахлузваха обувките с лъжицата, с която сърбаха бобената чорба. В някои дни така обедняваха, че майка й переше дрехите без сапун. Представяте ли си - да нямат стотинки дори за сапун! Обаче на Милена-Маца това хич не й пукаше. Имаше самочувствие за милиони. С нейното мяукащо гласче и със сладката си мутричка успя да се омъжи за дипломат.  Единствената й грижа беше да храни сутрин канарчетата в позлатената клетка. А мене дори за продавачка на метли не искаха да ме вземат. Накрая ме нае един търговец на бира. От страх среднощните пияници да не му разбият и ограбят витрината, той бе подредил в нея празни бутилки с избелели етикети и смачкани кутии от маркови бири. Ама че скапана реклама! След месец ме изгони, защото никой не влизаше да купува. Изкара ме виновна за фалита си. С грозотията си съм отблъсквала  дори най-закоравелите смукачи от квартала!

Параскева-Паца се задави от сълзи. На Събев до такава степен му дожаля за тази нещастница, че по едно време му се прииска да й продаде на половин цена избрания от нея накит.

- Ще се съгласите ли да ми дадете тези обици под наем за една вечер? - неочаквано попита тя. - Като гаранция, че още утре сутринта ще ви ги върна, ще ви оставя личната си карта.

Събев примига от изненада.

 - Може би ще е по-добре да ви поканя да дойдете с мен - оживи се Паца. - Ще се съберем на покер у Радосвет Ралчев. Много интересен човек е, с богата биография. От неговите уста съм чувала такива невероятни истории, които не могат да се прочетат в нито една книга, нито да се видят на кино.

Собственикът на бижутерския магазин отстъпи крачка назад и я погледна учудено.

- Сигурно си мислите, че ви примамвам да играете с някакъв опасен мошеник? Не, просто съм го набелязала за мой годеник. Предлагам ви да донесете с вас и други бижута. Ще ги сменям след всяка игра. Които Радосвет хареса - тях ще купя. В случая вашата печалба ще е тройна: хем ще получите пари от продадената стока, хем ще чуете някоя зашеметяваща история, хем приятно ще се освежите с някоя и друга партия. Доверете ми се! Проявете смелост!

Събев  размисли минута-две и реши да прояви смелост. Параскева-Паца му остави личната си карта, взе обиците с рубинените висулки и му каза, че ще го чака довечера в осем без десет пред Паметника на патриарх Евтимий.

В осем часа и десет минути двамата позвъниха на една захабена от времето дъбова врата. Отвори им някакъв мъж, когото Събев не можа да види добре, защото лют тютюнев дим изскокна из вратата и са навря в очите му. Параскева-Паца го побутна и той колебливо прекрачи прага. Влезнаха в стая с полилей с шест лампи, от които светеше само една.

- Беше ми обещал да смениш изгорелите крушки - закани се с пръст Паца на домакина. - Как в тази мижава светлина ще забележиш новите ми обици? - кокетно попита тя и придърпа с ръце косата зад ушите си.

- Нарочно не ги смених - отвърна мъжът. - При силна светлина някои от играчите не могат да скрият изненадата върху лицата си от падналите им се кофти карти и по този начин се издават. Не всички успяват да контролират физиономиите си, а много важно е да се сдобиеш с покер фейс, тоест - с нетрепващо лице на истински играч.

- Винаги успяваш по някакъв начин да се измъкнеш - плясна го ласкаво по бузата Паца и като се обърна към Събчо Събев рече: - Запознайте се с човека, за когото вече ви говорих, - а на Радосвет Ралчев обясни: - Това е собственикът на бижутерския магазин, в който най-сетне открих подходящите за мен обици. - И пак придърпа косата си назад: - Добър избор съм направила, нали?

- Добър, добър - промърмори домакинът и покани гостите си да седнат около масата, върху която проблясваха колода карти, стъклени чаши и бутилка уиски.

Тримата мъже, които до този момент седяха върху дивана до портала, се изправиха и тромаво се наместиха по столовете. Бижутерът Събев също зае своето място. Радосвет Ралчев сложи пред всеки от тях пепелник и щракна със запалката си, за да им запали цигарите.

- Предлагам да започнем със Seven Card Stud Poker - каза домакинът. -  Участват между двама и осем играчи. На всеки се раздават по общо седем карти, три от които с лицето надолу, а останалите с лицето нагоре. Ако не възразявате нека началният ни залог бъде от петдесет лева. Вие имате ли нещо против? - обърна се той специално към Събев.

- Нямам. - отвърна бижутерът и допълни: - Обаче не нося пари, защото приключих с дневния оборот и отчетох всичко, фиксирано в касовия апарат. Обаче мога да заложа пръстена си, който е с цена над 400 лева.

Всъщност пръстенът не струваше и 40 лева, но Събев го излъска до блясък и му наду цената, разчитайки, че никой, освен него, не разбира от бижута и измамата му няма да бъде разкрита. Ралчев огледа „златния” пръстен и го остави на масата. После започна да раздава картите. Паца се скри зад портала и включи някакъв касетофон. Първата мелодия не й хареса и тя превъртя ролката. После отново щракна.

- Търся хитовете на Елвис Пресли - обади се жената. - Нека поне с неговата музика се върнем в младостта си.

Бижутерът се провали още на първото раздаване. Не защото беше слаб играч, а защото вместо картите с любопитство наблюдаваше Радосвет Ралчев. Чудеше се поради каква причина е завързал на плитка като тибетски монах рехавата си коса и защо е оформил брадата си като мускетар от времето на Краля Слънце. Освен това, докато играеше, домакинът не сваляше от главата си една захабена от носене тюбетейка, донесена я от Узбекистан, я от Тюркменистан. Можеше да се предположи, че в тази шапка Ралчев крие карти, но Събев не го улови нито веднъж в измама.

Когато „златният” пръстен бе окончателно проигран, Параскева-Паца, сложи на масата кутия с шоколадови бонбони, започнали да побеляват от престояване, а Радосвет взе да налива от уискито.

- Знаете ли - обърна се той към бижутера, - че много приличате на моя професор Ралф Томсън, при когото специализирах в Лондон зъбно-челюстна хирургия? И той, като вас, имаше тънки и фини пръсти. Можеше да префасонира конската захапка на която и да е грубовата лейди така, че тя да заприлича в устата на Мерилин Монро. Клиниката му беше претъпкана от хора, желаещи да облагородят зъбната си фасада. - Ралчев отпи глътка от своето уиски и продължи: - Професорът много ме ценеше и без мене не захващаше нито една сложна операция. Сигурно щях да се оженя за дъщеря му и да го наследя в клиниката, ако не се бяха случили някои непредвидени неща - въздъхна той, - но какво да се прави, неведоми са пътищата Божии.

- Разкажи на господин Събев какво промени фатално съдбата ти! - подкани го Параскева-Паца и елиминира Елвис Пресли от касетофона. - Винаги, когато слушам тази история, ме побиват тръпки!

- Добре, ще я разкажа - съгласи се домакинът, - въпреки че след това цяла нощ няма да мога да заспя.

Играчите, които бижутерът завари, се спогледаха и някакви едва забележими иронични усмивчици трепнаха върху покерджийските им физиономии. Преди Ралчев да отвори уста те се изправиха, извиниха се, че е станало много късно, и си тръгнаха. Паца заключи вратата след тях, вдигна от масата празните чаши и претъпканите с фасове пепелници и ги отнесе в кухнята за миене. Домакинът й благодари с едно изискано „тенк ю” и започна дългия си разказ:

- Спомням си го, като че ли вчера се е случило. В клиниката на проф. Томсън докараха един мъж с разбита долна челюст. Беше на около петдесет години. Бързал със своя шевролет за някаква важна сбирка на етнолози. Обаче някъде към „Пикадили стрийт” в него се врязал ролс-ройсът на германския принц Алберт фон Ауербах. От удара хер Ауербах излетял през вратата с две счупени ръце, а нашият пациент блъснал главата си в предното стъкло на своя автомобил. Ударът бил толкова силен, че, както вече казах, долната му челюст беше радробена. Поради фрактурата се беше получило разместване на зъбната редица. Имаше и затруднение в дишането поради пропадането на езика назад. Докато му свалях сакото, от джоба му се изсипаха куп окървавени хартии. На първата от тях едва разчетох, че се касае за научен доклад от д-р Оскар Вик, етнолог. Дори да не беше така жестоко пострадал, докторът едва ли би могъл да прочете и две страници от него, защото целият беше напоен с кръв. Сложихме господин Вик на операционния стол и започнахме работа.

Три месеца Оскар Вик не можеше да преглътне дори мокър залък хляб. Аз го посещавах всеки ден, хранех го с всевъзможни попари и каши, сменях му превръзките, проверявах дали челюстта заздравява правилно. Масажирах мускулите на лицето му. Понякога се налагаше да телефонирам от негово име на някого, защото етнологът фъфлеше и не можеше да се разбере какво иска да каже, а аз вече бях свикнал със странното му произношение. Когато го посещаваха колеги, за да обсъждат публикации и научни съобщения в списание „Етнолог”, аз се превръщах в негов преводач. Да си призная честно, до този момент нямах никаква представа от науката Етнология, дори не бях чувал някой случайно край мен да произнася тази дума.

Понякога д-р Оскар Вик отключваше голямата ъглова стая на апартамента си и показваше на гостите експонати, които бе донесъл от проучванията си в Централна Африка. Това бяха различни глинени съдове, ножове от кости на тигри и пантери, огърлици от зъбите на мечки, шапки от маймунска кожа, барабани с опънати биволски кожи. Имаше и една наметка от крокодилска кожа, принадлежала на племенен вожд. Виждаха се и човешки черепи, по които Оскар Вик е регистрирал проникването на различни етнически и расови групи в сърцето на Африка.

Един следобед, докато етнологът си поспиваше върху дивана в кабинета, аз измъкнах ключа от джоба му и се намърдах в стаята с експонатите. Целта ми беше да разгледам човешките черепи, по-точно челюстите им. По деформацията на зъбите им можех да определя с каква храна са се гощавали, какви болки са изпитвали и как са се лекували при кариес и гноен абсцес.

Вглеждайки се в кътниците на един много запазен череп, останах като гръмнат - от задната страна на четвърти, горен зъб видях следа от златна коронка. Боже мой! - възкликнах - как е възможно онези туземци да са имали златни зъби. Когато Оскар Вик се събуди, го излъгах, че е забравил да заключи ъгловата стая и аз, воден от едно разпалено от него любопитство, съм се вмъкнал вътре и съм разгледал експонатите. Казах му, че съм констатирал златен зъб в устата на един череп и изказах предположението, че може би става дума за европеец, който е объркал пътя си из черния континент и е бил изяден от някое людоедско племе.

Оскар Вик се стресна от думите ми, вторачи се като обезумял за известно време в мен и, когато дойде на себе си, хукна към стаята. Направи ми впечатление, че веднага се закотви пред този череп. Без съмнение, не е знаел за остатъка от неговата златна коронка. Взе го в ръце, разгледа го, опипа го и го скри в един шкаф. Щракна два пъти с ключа, но само след секунда размисли, отключи и го върна на мястото му. Смутолеви, че това бил черепът на прочутата шаманка Нгура-Нгура. Била страхотна гадателка и лечителка. Когато правела предсказанията си, тя винаги дъвчела златно зърно, кой знае как попаднало у нея. „Ще попиташ от къде го имам този череп ли? - обърна се към мен етнологът. - Ами даде ми го вождът на племето в замяна на часовника, който му подарих. Всъщност на него не му трябваше този часовник, за да отмерва времето, а за да изтъква, че притежава нещо, от което другите са лишени, и което подчертава неговата изключителност.”

Така приключи разговорът ни с Оскар Вик. От този ден той престана да ме кани у тях. След една година докторът се сдоби с професорска титла, а аз се готвех за старши хирург в клиниката на Ралф Томсън. От благодарност за сполучливата операция, която не остави никакъв говорен или лицев дефект, новоогласеният професор ни покани с шефа на тържествения банкет, който продължи почти до зори. Оскар Вик си пийна доста и аз го придружих до дома му. Той извади бутилка бърбън и наля да се чукнем за окончателно сбогом. Щял да заминава на нова експедиция. Този път - към Австралия. Пожелах му нови успехи в научната дейност, а той, вместо да благодари, рече: „Знаеш ли, откакто забеляза златото в зъбите на онзи череп от колекцията ми, не мога да намеря спокойствие. Мислех да се изповядам в черквата, но не съм сигурен дали падрето няма да си отвори устата и да се раздрънка където не трябва. А ти скоро ще се завърнеш в своята далечна родина и никой няма да се заинтересува кой съм и какъв съм.” „Да не би посмъртно да ви е урочасала онази африканска гадателка?” - попитах го аз. „Не става дума за никаква шаманка, а за жена ми. Това е нейният череп - отвърна той и се олюля. Аз скокнах и го прихванах, за да не се свлече от стола. - Да, да - продължи той - това е черепът на съпругата ми. Донесох го, за да ми напомня колко неверни са жените и колко правилно съм постъпил, когато защитих честта си на  измамен младоженец. Обаче с времето съвестта ми започна да ме пита дали моето наказание не е било прекомерно голямо за нейното любовно престъпление… И така - чуй моето откровено признание. Имам нужда да го извадя от себе си и дано след това се сдобия със спокоен сън. Надявам се да ме разбереш и да отнесеш вината ми далеч оттук. Захвърли я върху някое сметище и после замълчи завинаги!

Тя беше много красива лейди. Тръгна с мен на експедиция в Централна Африка. Това щеше да бъде и нашият меден месец. За зла участ към двама ни се присъедини и един ловец на лъвове - самонадеян млад човек, син на лорд. Разглезен и капризен до безкрайност. Пътуваше с джипа си и предложи да ни придружи до мястото на моето научно изследване. Вечер разпъвах брезентова палатка и ние с жена ми влизахме да нощуваме в нея, а той се скатаваше в джипа си. Стигнахме до целта на пътуването си и аз се захванах да печеля симпатиите на хората от новото племе. Веднъж се върнах неочаквано - бях забравил бинокъла, а трябваше да огледам мястото, където живеели духовете на предците на туземците. Заварих в палатката жена ми и тоя човек да правят любов. Причерня ми пред очите, отворих вратата на джипа му, грабнах бързострелната пушка и убих двамата. През нощта изхвърлих трупа на младия лорд от една висока скала - да го оглозгат дивите животни, а жена ми закопах в заблатено място. Когато се върнах в Лондон, казах на всички близки и познати, че съпругата ми се е разболяла от непозната на европейците скоротечна болест и че тамошните цветнокожи са я погребали с пищен ритуал на територията на техните деди. Те вярваха, че, заедно с тях, тя ще се разхожда нощем при пълна луна и ще ги учи на задморски танци. На стария лорд обясних, че синът му любезно ни е съпровождал известно време, но след това се е запътил към Серенгети на лов за лъвове.

Мина - не мина година и аз се завърнах в Африка да довърша своите етноложки изследвания, за да се сдобия с професура. Гробът на младата ми съпруга беше изровен от някакви животни. По земята се търкаляха белите й кости. Взех черепа й и изстъргах, както се оказа не много добре, златната коронка. После се завърнах с него в дома, където проектирахме да дочакаме щастливо старините си.” След тези думи ученият се свлече окончателно от стола и аз едва го дотътрих до леглото му.

Цяла седмица мислих върху историята, която проф. д-р Оскар Вик ми разказа. Искаше да отнеса изповяданата му вина далеч от Англия и да му дам съпричастното си, мъжко опрощение, но аз се уплаших, че ако двойното убийство бъде разкрито, а това неминуемо щеше да стане, тъй като лордът постоянно финансираше различни експедиции, издирващи сина му, мене щяха да ме задържат като укривател на това тежко престъпление. Според английските закони бях длъжен да съобщя в полицията за случилото се. И една сутрин, рано-рано, след дълга нощ на размишления и угризения, отидох в полицията и разказах всичко. Лордът лично дойде да ми благодари и ми връчи хиляда лири за доблестта, но колегите на етнографа-убиец се заканиха да ме пребият някоя вечер до такава степен, че да не мога повече да надзъртам в нито една отворена уста. При така стеклите се обстоятелства бях принуден да напусна Лондон преждевременно и завинаги. Върнах се в България без диплома и без възможността да открия частен зъболекарски кабинет.

Радосвет Ралчев започна да кърши ръце като човек, несправедливо съсипан от съдбата. Събчо Събев, в знак на съучастие, вдигна примирително рамене.

На следващия ден бижутерът отключи магазина си и зачака Паца да върне обиците и да си вземе личната карта. Тя се появи към обяд, плати бижуто и си взе заложения документ.

 - Много бързо намерихте пари! - учуди се продавачът.

 - Даде ми ги Радосвет Ралчев. Той е фрашкан с всякакви валути от покера - отвърна тя.

 - Сигурно е решил накитът да бъде годежен подарък за вас?

 - Точно така! - поклати глава жената. - Казах му, че ако не се ожени за мене, ще разкажа на всички какъв голям лъжец е.

- Лъжец ли? Какъв лъжец? Аз внимателно го наблюдавах по време на играта и нито веднъж не се опита да ме измами - опита се да го оправдае бижутерът.

- Ами лъже, че е учил стоматология в Лондон и че е бил в клиниката на професор Томсън. Измислица е и историята с етнолога Оскар Вик, с убийството на невярната лейди и с ходенето в полицията.

 - Не е възможно - прекъсна я Събев. - Всичко звучеше толкова правдоподобно!

 - Как да не е възможно, като с Радосвет се знаем от доста години. Той беше склададжия - пазеше кирките и лопатите в една барака на мина в Родопите. Раздаваше на рудничарите ботуши, каски и лампи. Аз бях любовница на куция шеф на мината. Всяка вечер Ралчев се напиваше в стола и се правеше на голям всезнайко. Работниците до едно време се увличаха по измишльотините му, но после им стана досаден и го изоставиха. Тогава той се преквалифицира в картоиграч.

- Но от къде би могъл така подробно да знае историята на професора по етнология? - упорстваше Събчо Събев.

Паца се разсмя:

 - Ралчев попиваше всевъзможни дивотии, разказвани от покерджиите. Освен това постоянно четеше приключенски романи. С течение на времето си съчини фалшива биография. С нея захлупи истинския си живот на склададжия и най-важното - взе сериозно да си вярва, че е специализирал зъбно-челюстна хирургия в Лондон. В тази специализация има точно толкова истина, колкото и в приказките му за срещи с извънземни. Глупости на търкалета!

Паца отново се разсмя. Този път до сълзи. Бижутерът я слушаше с ококорени очи.

- Ако не се ожени за мене - продължи тя - ще разкажа на всички, че ги е баламосвал и че не е това, за което се представя. Ще им кажа, че е един неудачник, че е пропаднал човек, че е мухльо с болна фантазия. И когато направя това, самочувствието му ще се стопи като сладолед на слънце.

- Но това разкритие ще го убие като човек, като личност! - изригна Събев. - Нямате право да постъпвате така!

Параскева-Паца пренебрежително махна с ръка:

- Изборът е негов! - рече тя и си тръгна. Обиците върху ушите й проблясваха хитровато.