Димитър Хаджитодоров

І

Привечер вятърът разклаща гората.
- Олеле, ще паднем! - пищят пиленцата в гнездото.
- Не се плашете - успокоява ги майка им. - дърветата трябва да се раздвижат. Цял ден стоят на едно място.
- Снощи не люлееше толкова силно! - цвърчи най-дребното.
- Защото вятърът дойде, за да ви приспива - обяснява майката.
- А сега защо тресе?! - недоумяват братчетата.
- Дърветата не могат да се разхождат както животните, нито да летят както птиците и за това вятъра им помага като приятел.
- Дърветата и вятърът приятели ли са?!…- интересуват се малчуганите.
- Разбира се. Стволовете им се накланят напред-назад с помощта на вятъра. Сетне те пожелават освежаващ душ и приятелят им подгонва облачетата над тях. Излива се дъжд. Когато клоните и листата се намокрят, вятърът издухва нанякъде влакнестите къдели и оставя слънцето да суши прическите…
- О-о-о!….. - писукат учудени пиленцата. - А защо дърветата не пътуват в топлите страни? …
- Всички не си приличат - казва майка им. - Ние сме различни, но можем да си помагаме един на друг.
- Дърветата помагат ли ни? - не престават да питат пиленцата.
- Те ни дават подслон сред клоните си. Няма по-хубаво място за гнездо от високите дънери.
- А ние с какво им помагаме? - любопитстват разсънените мачугани.
- Ние ги почистваме от пакостници - гъсеници и червейчета и им разказваме какво виждаме по света. Дърветата знаят стотици истории от нас и познават добре далечните земи. Но с най-голяма радост слушат нашите песни. Когато пеем, те стоят неподвижни в захлас.
- Утре обезателно ще изпълним нещо заедно! - въодушевяват се пиленцата.
- Разбира се, - окуражава ги майка им. - Нали това ви учим с баща ви. А когато се върнем от топлите страни, ще разкажете и вашите пътешествия…
- Колко хубаво! - радват се пиленцата.
Докато разговарят, вятърът утихва и дървото спира да се люлее. Но мислите на пиленцата вече са заети с друго - какво ще видят, когато прелетят морето. И те нетърпеливо молят майка си да им изчурулика още нещо за онези далечни гори…

ІІ

Преди залез мама и татко си шепнат тихо нещо на клона. Птичетата се надигат на тънките си крачета и надничат от ръба на гнездото.
- Внимателно, някой да не се търколи долу! - казва бащаим. Но малките главици продължават да се показват любопитни.
- Виждам катерица! - съобщава по-едрото пиленце.
Възрастните птици поглеждат натам, където сочи клюна на сина им. Пъргава сянка се прехвърля от клон на клон.
- Много е ловка! - хвали я малката птичка и пита: - С тях можем ли да играем?
- В никакъв случай! - казва майка им. - Имат остри зъби и обичат да хапят. А през пролетта отмъкват яйцата на тези, които не ги пазят добре. Това е лоша постъпка!
- О - о - о! - учудват се дечицата. - Колко жалко!…
- Когато свия гнездо и снеса яйчица, ще внимавам да не ги грабне катерицата! - заявява сестричката.
- Има време до тогава - отговаря майка им. - Преди това ще отлетим в топлите страни и едва когато се завърнем, ще можете да строите свои гнезда.
- Не е много далеч! - уверено настоява малката птичка. - Ще видите колко хубави яйчица ще снеса!
- Това също изисква усилия - обажда се татко. - Хиляди птици снасят красиви яйца. Понякога е трудно да отличиш най-интересните…
- Моите ще бъдат невероятни, защото ще ги боядисам червени със сок от ягоди. От всички гнезда ще питат как ми е дошло на ум! - настоява сестричката.
- Да, това е възможност да се украсят черупките - съгласява се майкаим. - Всеки не би се досетил…
Сестричката се усмихва доволна, а братчетата слушат мълчаливо. Знаят, че не могат да снасят яйца и им става малко тъжно.

ІІІ

Събуждат се неочаквано и не разбират какво се случва. Мама и татко са разперили криле над главите им. Не са обезпокоени, но има нещо тревожно…
Птичетата надничат между пролуките. Наоколо е тъмно и на небето не се вижда нито една звездица. Облаците просветват и се понася тежък тътен.
- Олеле, това пък какво е!? - писват пиленцата.
- Лятна буря! - отговаря баща им. - Трябва здраво да се държимза гнездото!
Те се вкопчват с нокти в преплетените клончета. Дървото се люлее като кораб сред безжалостни вълни. Вие им се свят. После руква порой. Свити под крилата на родителите си, пиленцата чуват баща си:
- Здравата ще ни изкъпе! Дано не е продължително!…
- Гората има нужда от прочистване - изрича мама. - Но ще ни намокри така, че утре ще се сушим цял ден.
- Нали вятърът е приятел на дърветата, защо не прогони облаците? - питат братчетата.
- Това е друг вятър - ураган! - пояснява баща им. - Той идва отдалеч и влачи толкова тежки облаци, че едва се справя. Нашите ветрове не се мяркат на пътя му, защото не знаят къде ще ги отвее. Когато пътуваме към топлите страни, ураганите много ни пречат. В най-опасното време изчакваме да премине бурята.
- А ние на сигурно място ли сме? - питат пиленцата.
- Няма по-добро убежище от родния дом! - казва баща им. - Гнездото ни е здраво!
- Утре поляните ще бъдат мокри… - промърморва майка им.
- Бързо ще изсъхнат! - отговаря бащата. - А след това предстоят полети…
Успокоени, малките птиченца се замислят как ще прехвърчат от клон на клон, ще отиват и ще се завръщат все по-далеч…
Над главите им се лее обилен дъжд, но те се гушат под крилете на родителите си и неусетно се унасят. Възрастните птици, мокри, но сигурни, че нищо лошо няма да се случи, бодърстват под тътена на облаците.

ІV

Преди да заспят, пиленцата шушукат нещо в гнездото. После сестричката пита:
- Мамо, коя гора е приказна?
- Тази, за която се разказва в приказките. - отговаря майка им.
- А нашата гора приказна ли е?
- Приказна е, защото историите, които чувате, се случват тук. Но в нея е и нашия дом, на дърво, което ни харесва.
- А не е ли, защотов храстите са скрити приказки? - предполага по-едрото братче.
- Приказките не съществуват сами. Те се появяват когато някой ги разказва. - обяснява майка им.
- А не е ли защото в нея много се приказва? - обажда се по-дребното братче. - Свраките говорят, че не можеш да надвикаш гарваните, и че врабчетата са дърдорковци!…
- Това е съвсем друго нещо! - маха с крило мама. - Не слушайте кой какво обсъжда и не повтаряйте като папагали…
- Какво е папагал? - интересува се по-слабото братче.
- Да речем, една учена птица. Говори чужди езици, дори езика на хората, но понякога се увлича и разгласява наляво и надясно каквото чуе. Ще го видите в топлите страни.
- А когато светят слънцето или луната, когато цъфтят цветя и се чуват песни, когато вали дъжд и вятъра чупи клоните, това приказно ли е? - доизяснява се сестричката.
- Тези събития се случват всеки ден. Но те могат да бъдат разказани в някоя приказка.
- Аз пък си мисля, че в приказната гора се случват невиждани и нечувани приключения. Иначе за какво се разказват приказки?… - разсъждава по-голямото братче.
Разговорът приключва и те задрямват неусетно. Но в съня си птиченцата още мислят дали гората край тях е приказна, или става дума за съвсем друго място, със страхотни истории и с невероятни герои…

V

- Не спите ли? - появява се неочаквано баща им. - Навярно ще започна с приспивна песен…
- Но тогава и слушателите ще заспят и няма да чуят концерта ти… - клати глава мама.
- Имаш право. - съгласява се бащата. - Пък и за децата е време да научат как се пее…
Той се вглежда в тъмнината и подбира посоката, в която да полети. После се обръща към съпругата си:
- Първата песен е за теб!
- О-о-о, благодаря ти! Мислех, че ще е към края… - отговаря трогната майката.
- Последната също е за теб, а има и една в средата… След нея са за нашите деца и за всички заедно…
Той изчезва в мрака, оставяйки семейството в очакване. Малките кротуват, наострили уши.
Минута по-късно, недалеч, се понасят тихи звуци. Те се засилват постепено и нежната мелодия изпълва гората. Дечицата слушат прехласнати. Не са чували подобно изпълнение. Толкова е различно, че нямат думи…
- Колко е мил баща ви… - казва майка им. - Когато прави концерт, той спазва обещанието си, без да се оплаква, че е уморен…
- Като порасна и аз ще пея така! - пъчи се по-едрото.
- А аз - още по-хубаво!… - не остава по-назад братчето му.
- Но ти нямаш глас, виж колко си слаб! - дразни го по-едрото.
- Ще видим!… - заканва се по-дребното.
- Ш-ш-шт! - смъмря ги майка им. - Искам да слушам…
Братчетата млъкват и никой не узнава, че и сестричката тихо мечтае как ще свие гнездо с някой сладкопоен певец…