Власо Власов

Той цял живот тичаше пред каруцата или теглеше плуга,
цял живот беше получавал храна от ръката на стопанина си,
но сега вече животът му означаваше загуби,
а хората не обичат да губят. Те свикнаха лесно
да се разделят с много неща, особено с любовта си.

Изведоха го в задния двор, където растеше трева
и където толкова пъти беше очаквал да го запрегнат.

Пазачът държеше пушката. Не допря глава до главата му,
защото знаеше, че това е глава, която ще бъде пробита.

Изстрелът дойде неочаквано - преди конят да разбере
дали пръчката, която човекът държеше, не беше камшик
и дали не е сбъркал нещо на старите свои години.

Окото му така и не разбра знака на светлата точка.

Умря гордо, както умират свободните духом -
подви колене, тупна върху тревата и дълбоко въздъхна.

Помислих за миг, че искам да бъда на негово място.
Иначе не можех да протестирам срещу човека.