АФОРИЗМИ - ІІ

Борис Борисов

*

При връщане назад
колелото на историята
прегазва тези,
които са го бутали напред.

*
Преходът в България:
сънуваме чужди сънища.

*
Преходът ни се провали,
защото си купихме идеал втора употреба.

*
Потомци на Алеко:
разни хора, никакви идеали.

*
Много говорят на народа.
По-малко говорят с народа.
Никой не го слуша.

*
За да изчистиш добре обора,
трябва да изкараш говедата от него.

*
Нереволюционна ситуация:
Дърдоренето горе заглушава мърморенето долу.

*
Няма равенство, щом трябва да тичаме по-бързо,
за да сме равни.

*
Когато всички крещят,
е трудно да те чуят.
Когато всички мълчат,
няма какво да кажеш.

*
Колкото и да е голямо богатството,
страхът да го загубиш е по-голям.

*
Търсим братя по разум в космоса.
А братя по сърце и на земята няма.

*
Когато оцеляваме поединично,
оцеляваме частично.

*
Приказката свършва, щом глупакът стане цар.

*
Партийна опера:
солистът не може да пее,
а хорът приглася.

*
Общата черга е къса,
защото я дърпаме в една и съща посока -
към себе си.