проф. Гаро Мардиросян
д-р по физика и доктор на техническите науки
Институт за космически изследвания и технологии при БАН

Негативните последици са по-големи
от икономисаната електрическа енергия

В последната октомврийска съботна нощ отново „сверихме” часовниците си. Вече три десетилетия, два пъти годишно, местим стрелките напред-назад. На 26 октомври освен България, още около 60 държави „подариха” на гражданите си денонощие от 25 часа!
Авторът на идеята за двойно - „лятно” и „зимно” време е Бенджамин Франклин - учен и един от „бащите” на американската демокрация и създатели на Съединените американски щати. През 1884 г. той предлага стрелките на часовника да се местят напред и така да се „хваща повече светлина” през по-дългите летни дни. Това в общи линии е

ИДЕЯТА И ЦЕЛТА НА „ДВОЙНОТО ВРЕМЕ”.

В САЩ „лятното време” се нарича DST - Daylight Saving Time (Спестяващо дневна светлина време). След няколкогодишни парламентарни и правителствени дебати през 1915 г. „лятно време” се въвежда и в Германия, а една година по-късно и във Франция и Англия. В бившия Съветски съюз експериментът започва през 1920 година и довежда до такъв хаос, че оправянето му отнема почти 10 години. С постановление на Съвета на народните комисари на СССР от 16 юни 1930 г. се въвежда „Декретното време” с цел „по-рационално използване на светлата част на деня и съответстваща икономия на електроенергия”.
В България „двойното време” се въвежда с Постановление на Министерския съвет № 6 от 26 януари 1979 г. Ако не се броят няколкото примитивно и некомпетентно написани поръчкови вестникарски статии за „ползата от декретното време”, никой държавен служител, сериозен експерт или авторитетен учен не се и опита да обясни аргументирано този „полза”. Авторите на няколкото появили се статии за нецелесъобразността на „двойното време” бяха порицани и едва ли не обявени за враговне. Всичко това доведе още тогава до извода за

СЪМНИТЕЛНАТА ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ

от тази насилствена промяна на биологичния ритъм на човека. Още преди повече от 15 години в почти всички европейски държави си поставя въпросът дали смяната на времето е целесъобразна. Например френски учени доказаха категорично, че промяната на времето нарушава биологичния ритъм на човека и влияе отрицателно на психичното му здраве. Наблюдава се промяна на телесната му температура, вариации на пулса, дишането и артериалното налягане. Има данни за нарастване на броя на пътно-транспортните произшествия и трудовите злополуки в дните след смяната на часовото време.
Немски лекари и фармацевти установиха, че при смяната на часа се увеличават случаите на депресия и неврози. Забелязва се нарастване на консумацията на сънотворни лекарства.
Преместването на часовниковите стрелки с 1 час напред означава да се събуждаме с 1 час по-рано. Нарушават се навиците ни и се променя стереотипът ни. Естествено различните индивиди реагират по различен начин на промяната. Някои се адаптират сравнително бързо, особено тези, които работят активно привечер, тъй като се удължава светлата част на деня. Но светлата част откъм края на деня. А откъм началото му - разбира се, че намалява. Очевидно е, че общата продължителност на

СВЕТЛАТА ЧАСТ НА ДЕНЯ НЕ СЕ УВЕЛИЧАВА.

Смяната на времето води и до различни парадокси. Десетилетия през юлските и августовски дни, когато няколко минути преди 20 часа от телевизионния екран „Лека нощ, деца” приканва децата за сън, Слънцето е още високо над хоризонта и детската игра е в разгара си…
Вече доста години Комитетът по енергетика и Националната електрическа компания, а сега и електроразпределителните дружества, не си правеха труда да пренастройват двойнотарифните часовници на електромерите при въвеждането на различните часови времена. На практика се получаваше така, че хиляди домакини в стремежа си да перат и готвят с по-евтината електрическа енергия след 22 часа, напразно губят един час от почивката и съня си. Защото електромерът им превключва на по-евтина енергия едва след още един час. Е, това вече може би не е парадокс, а си е

ЯВЕН ГРАБЕЖ,

един от начините, чрез които монополистите мамят и ощетяват клиентите си.
Редица европейски социолози и психолози пледират, че със смяната на времето, държавата тотално упражнява властта си и се намесва директно в биологическия ритъм, навиците и стереотипа на цялото население. А то няма избор, независимо че огромната част от хората съвсем не са убедени в ползата от това.
Физиолози пък твърдят, че за около един месец организмът се приспособява към „новото” време. В периода на адаптация някои хора, без видима причина, стават по-раздразнителни. Други губят апетит. Най-добре понасят промяната хора със свободни професии, неработещи и пенсионери, т.е. хора, чийто график не е свързан с определени задължения в определени часове.
Постепенно в европейските страни се

РАЗВЕНЧАВАТ МИТ СЛЕД МИТ

за ползата от „двойното време”. Конкретни изследвания, факти и цифри охладиха еуфорията за спестените милиони киловатчаса електрическа енергия. Оказа се, че в действителност икономията е 2-3 %!
И друг мит отдавна се провали - намаляването на пътно-транспортните произшествия затова, че шофьорите пътуват по светло. Напротив, фактите показват, че поради недоспиване в първите дни след преминаване към „лятното време” катастрофите се увеличават.
Най-активният противник на „Двойното време” е Франция. През 1997 г. там започва мощна кампания за отказ от него. Премиерът Ален Жюпен поръчва проучване, което установява, че смяната на времето се приема все по-негативно от гражданите и има все по-малък икономически ефект. Заключението на парламентарния доклад е да се използва едно, постоянно астрономическо време.
През 1997 г. Европейският съюз реши да запази за още 4 години лятното и зимното часово време. Т.е, от 2001 година трябваше всяка страна членка на Съюза да използва само едно астрономическо време. Това обаче не става засега… Явно си имаме други по-важни неща за оправяне.
Като илюстрация за „ползата от двойното време” нека се пошегуваме с един анекдот от цирковия манеж отпреди много години. Един клоун се хвалеше, че работи по 25 часа на ден и на въпроса как постига това отговаряше, че всеки ден става с един час по-рано.
Да се надяваме, че скоро Европейският съюз ще изпълни обещанието си отпреди 12 години и ще се премахне това необосновано намесване в биологическия ритъм на хората, което е особено неоправдано за тези, които живеят по график. Защото да накараме с декрети и постановления Слънцето да се задържа над нас по един час повече, е невъзможно!