ИЗ „ПЪРВИ СТИХОТВОРЕНИЯ” (1953)

Орлин Орлинов

ПЛАНИНИ

Планините са зелени, светлосини,
с остри зъбери и върхове -
те приличат на море, от векове
затаено и във миг застинало.


ИЗГРЕВ

Сутрин рано от горите и от свежите долини
гони слънцето на тъмното стадата,
за да може то като овчар, горите минал,
да се разхлади в дълбоките води на езерата.


ОЧИТЕ НА ТОЛСТОЙ

В стаята на Лев Толстой
влезе немски подпоручик.
Водеше с верижка той
рунтавото свое куче.

Ритна старите кресла
с лачените си ботуши,
пална правата лула
и дълбоко глътна пушек.

Нейде цвилеха коне.
А с хармоничка навънка
някой пак „Лили Марлен”
свиреше протяжно тънко…

Ханс все пуши и мълчи,
от прозореца не мърда,
но усеща две очи
как го гледат остро, твърдо.

Бързо се обърна той
и в човека от портрета,
и в очите на Толстой
ловко стреля с пистолета.

Песа почна да квичи.
Вън картечница затрака.
И в пробитите очи
Ханс видя какво го чака.