превод: Литературен свят

Известният руски историк, публицист Андрей Фурсов изрази предположение, че в близко време срещу Русия ще бъде разгърната истинска психоисторическа война, главна цел на която ще е разрушението на управленческите структури на обществото-мишена. Настъплението ще започне, според него, с нова атака срещу историческата наука и научната хуманитарна публицистика. Поводите ще са много и ще са свързани с обсъждането на историческите перипетии. През 2014 г. страната ще си спомни събитията от Първата световна война, започнала през 1914 г., - удобен момент да се посеят нови разпри между “бели” и “червени” патриоти, а през 2017 г., най-вероятно ще бъдат продължени споровете във връзка с празнуването (а, може, и не празнуването) на юбилея на Великата Октомврийска революция. По думите на Фурсов, сега е необходимо да се подготвим за удара и да се започне контраатака. За това, а също и на кого може да се опрем в тази борба, той разказа в интервю за кореспондент на Накануне.RU.

-  За начало нека да си изясним терминологията, какво е психоисторическа война, какво имате предвид?

- Психоисторическата война е старо явление, просто този термин не се използва често. В тесен смисъл под психоисторическа война се има предвид психологическото, културно и информационно въздействие, най-вече върху елитите на едно или друго общества. Аз използвам този термин в по-широк смисъл, това е въздействие на един агент, субект на действие, върху цялата психосфера на мишената. Мишената може да бъде цяла страна, социална система, група от хора, мишена може да бъде и един човек, ако той заема отговорен пост. Психоисторическата война има няколко форми. Най-простата й форма е информационната война в тесния смисъл на думата, война на ниво факти, когато те се изопачават. Второто ниво е концептуалната война, когато се натрапват концепции и интерпретации. И висшият пилотаж, метафизичното ниво, когато ви внушават чужди идеи, чужди ценности и ви подтикват в съответствие с тези ценности да оценявате себе си и своето общество и да стигнете до извода, че вие и обществото ви сте непълноценни. Например, една от линиите на метафизичната война срещу Русия винаги се е заключвала в това да ни убеди, че сме непълноценна, недовършена, недостроена Европа. “Доизградете се, въведете у вас пазара, демокрацията, правата на човека и всичко ще бъде наред” - ни казваха. Това стана и като резултат всичко се разсипа. И неслучайно, така и беше замислено.

В самото начало на XXI века, ако не греша в 2004 г., високопоставеният чиновник от САЩ, специалистът по конфликтите Стивън Ман, откровено каза, че САЩ са използвали срещу СССР стратегията на управляемия хаос, и главно средство е било въвеждането на пазарни отношения и политическа реформа по посока на демокрация. Това е и войната на смислите. Ако си спомним, нашите реформи от периода на “перестройката” бяха предшествани от най-голямата информационна и концептуална атака срещу постулатите съветското битие. В такива списания като “Огоньок” се публикуваха материали, позорящи армията, съветското минало. Това беше артподготовка, а после беше нанесен много силен концептуален удар, който съвпадна с финансовия и политическия удар.

- А нима е останало още нещо да се защитава в този смисъл? Реформата на РАН вече фактически е приета от всички и никой дори не се почеса, не се обяви против, не излезе на улицата. Бързо се съгласиха и започнаха вече ариергардни боеве за поправки. А РАН е най- ценното наследство на съветското минало, и практически последната му крепост.

- Почесаха се, разбира се, но работата е там, че РАН е частен случай, макар и важен. Несъмнено е, срещу Русия се води психоисторическа война от САЩ и заради Сноудън, и заради други фактори. В най-близките няколко години ще има няколко знаменателни дати: 100-годишнината на Първата световна война, после 25 години от разрушаването на СССР, после сто години от революцията 1917 година. По тези реперни точки ще бъдат нанасяни ударите. Ще се опитват да ни доказват, че Русия в Първата световна война изобщо не е играла никаква роли, че СССР е бил обречен и че беше разрушен е голямо благо, тъй като самата Октомврийската революция е кърваво клане. Значи, трябва да се нанасят изпреварващи удари. Ние трябва сами да пишем своята история и да не позволяваме никому да ни внушава нам чужди смисли под ноктите и под кожата.

- Но науката и образованието плътно са “на грантове” зад граница и грантовете се дават съвсем не за патриотични изследвания, а за преброяване и кодификация на данни за репресирани и за разследвания на престъпления на сталинизма и цялата съветска власт, или за различни изследвания на демократични и либерални традиции в Русия.

- Да, имаме много деца на “капитан грант”, които се хранят или са се хранили от фондовете на Сорос и други, но не всички се развалиха. Имаме достатъчно нормални честни историци, които във всеки случай ще пишат това, което мислят, затова тук ситуацията не е безнадеждна.

- Може би не трябва толкова да се усложнява, няма ли да е достатъчно най-одиозните грантооператори като “Мемориал” да получат маркировката “чужди агенти”, а по-нататък всичко да се уталожи от само себе си?

- Не, не е достатъчно, разбира се. За 25 години, от момента на подготовката на “перестройката”, в страната ни е сформирана цяла команда от обществоведи, които гледат на нашата страна и на света с чужди очи, и работата вече не е в грантовете дело, а в това, че тези хора са възпитани от учебниците. Например, в учебниците по политология ще прочетете, че имало два вида тоталитаризъм: СССР и Третият райх. Но в действителност в СССР никога не е имало тоталитаризъм и сериозните западни учени сами не използват тази схема. В нашите учебници по политология тази мисъл е закована. Процесът е набрал някаква инерция, затова въпросът не е само в грантовете, разбира се. Около учебниците и науките, заимствани от Запада, ситуацията е такава: има цяла група учени, които или сами вярват в това, или някога са получавали пари, а сега вече работят по инерция, и с едното прекратяване на потока от грантове тук няма да мине. В съвременния свят социалната борба, борбата за бъдеще, между глобалистите и онези, които не искат да играят по тяхната свирка, се разгръща в различни сфери, но науката е една от най- важните от тях и тук предстои много сериозна борба с сериозен противник.

- Мнозина ще Ви възразят и ще кажат, че приемате за война вечния спор между западниците и славянофилите. Има ли според Вас през XXI век разлика между дискусиите от XIX век и от много по- ранно време?

- Западниците от XIX век не са живели от западни грантове и не са участвали в психоисторически атаки срещу Родината си. Западниците са били патриоти. Много интересно, е че славянофилите нерядко са писали на френски, например, Тютчев, който не бил западник, писал своите статии на френски. Споровете от XIX век са спорове между благородни хора, а днешните деца на “капитан грант”, меко казано, прекрасно разбират, че си заработват заплатата, те са наемници, воюващи за пари на територията на своята страна.

Не искам да кажа, че всички, които получават западни грантове са хора, които са готови да продадат Родината си, но твърде много от тях играят опасни игри. Та нали на Западат няма да дават пари за написването на патриотични, проруски трудове, ясно е, че съдържанието на такива трудове ще бъде съвсем друго, противоположно.

- Когато става дума за “чужди агенти”, грантове, влияние на Запада на дневен ред в нашата страна, винаги чуваш, че това са измислици на конспиролози, че само срещу Русия се е опълчил цял свят и така нататък. Как стои въпросът за психоисторическите атаки в други страни, там има ли ги?

- Западни структури, които дават грантове, работят абсолютно във всички страни. Но в някои страни контролът е много суров. В Китай, например, няма такава ситуация, каквато обсъждаме, в Турция опитът да се опорочи името на Ататюрк може скъпо да ви излезе. В латиноамериканските страни, африканските, някои страни от Южна Азия ситуацията е друга, там има точно такава грантова система, както и в Русия. При това за да се контролира ситуацията в научната сфера на една или друга страна, съвсем не е задължително да се дават грантове за написването на непатриотични трудове. Може да се направи още по-просто, да се дават грантове само за изучаването на второстепенни емпирични теми, да се дават пари за изследването на гендерните отношения или историята на гей-движението. При това опитайте се да получите грант от някакви западни фондове за изучаването на стратегиите на американската буржоазия в края на XX в началото на XIX век или противоречията между Рокфелер и Ротшилд, или подготовката на американците на “Хитлер Инкорпорейтид” - и близо няма да ви пуснат до пари.

- Как предлагате да се борим с това?

- Атаката ще бъде по пълна програма. В СМИ, публицистиката и в научната сфера. Въобще, войната в психосферата няма граници, ще бъдат задействани всички механизми. Без съмнение, ще ни снимат кино колко ужасни са били болшевиките и колко благородни противниците на болшевиките. За това е необходимо да бъдем готови. Както пееше Висоцки: “Ще го посрещна челно”. Трябва да сме готови за челен удар и да бъдем готови да отстояваме позициите си. Англосаксонците имат такава пословица: “Правилно или неправилно, но това е моята страна”. Ако и нашата научна общност се ръководи от тази пословица, всичко у нас ще бъде нормално и никакви грантове няма да променят нищо.

- Но Вие предлагате да атакуваме първи?

- Атаката - това е написването на честни изследвания, без туширане на тъмните страници от нашата история. Както пише Чаадаев: “Не мога да обичам Родината си със затворени очи”. При това не трябва да позволяваме на геополитическия ни противник да пише собствена история на Русия. Авторът на труд за Руската империя Доминик Ливен веднъж писал, че днешната историография и политология е самовъзхваляване на англо-американците в немски маниер. Историята се пише така, като че ли винаги англо-американците са били прави, и това е разбираемо, тъй като историята се пише от победителите, но трябва да се съпротивляваме. За целта разполагаме с всички инструменти, в тази ситуация сме в по-добро положение от немците, на които след 1945 г. натрапваха външни концепции. Ако се влезе в обикновена немска книжарница и се потърсят биографии на немски политически дейци, лесно ще се открият в нея маса преводна историческа литература, но много трудно е да се намерят немски автори. И това е само външното, дори не говоря за съдържанието. Това, слава Богу, при нас не е така. Имаме друга позиция, ние сме победители във Втората световна война, на които се опитват да налагат ролята на победени. Победата на Запада в “студената война” се прехвърля върху Втората световна война - това не трябва да се допуска. Рано или късно, смятам, че и резултатите от “студената война” ще бъдат изиграни отново.

- Посочвате цяла поредица от заплахи, сред които скорошния юбилей по повод началото на Първата световна война. По принцип може да се забележи, че дискусията около този период от историята вече е започнала, за нея говори Владимир Путин, след него - други високопоставени чиновници. По това, което сега се говори, какъв извод може да се направи за бъдещето на тази дискусия?

- Засега не се прави чак толкова много, но ми се струва, че ще бъде направен опит да се  противопоставят Първата световна война на Великата Отечествена. Да, разбира се, Първата световна война е забравена незаслужено. Но при цялото ми уважение към героите от Първата световна, не мога да ги поставя на една плоскост с героите от ВОВ. Първо, не е същият залогът. През 1914 г. нашият противник не си е поставял задачата за унищожението на 30-40 млн руснаци, Вилхелм Втори не си е поставял задачата да изтрие руснаците с гума от историята. През 1941-45 г. ние се бихме за правото да останем в историята като етническа група, като цивилизация, като културно-историческа ценност. Първата световна война завърши за нас с разрушаването на държавната система, Русия се разпадна, след ВОВ СССР излезе много по-силен, отколкото беше преди нея. Да се поставят на една плоскост е невъзможно, но трябва да се помни за героите, въпреки, че една от една от линиите на поведение на антисъветчиците ще бъде принизяването на Великата Отечествена и възхваляването на Първата световна.

- Юбилеят на Първата световна война е удобен повод да се противопоставят “червени” и “бели” патриоти, не смятате ли така? Има ли сега в патриотична среда такъв конфликт и как може той да бъде урегулиран?

- Когато у нас се противопоставят червени и бели - се противопоставят съветският проект и самодържавният проект. Самодържавният проект се провали и “белият” проект се провали, а “червеният” проект направи Русия свръхдържава и реши множество социални проблеми, които царска Русия не можа да реши. Две мнения не може да има. Но напразно казвате, че това ще бъде удар по патриотизма, ще бъде удар по цялата история, прикрит зад патриотизма. Ще звучи много патриотично: “Как така забравихме Първата световна и нейните герои. Да ги издигнем!”.

Смятам, че проблемът за конфликта между “червени” и “бели” в съвременна Русия, е измислен. Макар че повечето от колегите ми са на друго мнение. Убеден съм, че “червени” и “бели” е обединил още Сталин. Когато нашата емиграция, и сред тях такива хора като Бунин и Деникин, заели абсолютно ясна позиция, просъветска. Сталин, когато неговата команда прекратила проекта за световна революция и започнала строителство на червена империя в една отделно взета страна, всъщност примирил самодържавния проект и червения проект. И тук е уместно да си спомним, че 60% от офицерите в царската армия воювали в Червената армия, че двадесет души от разузнавателното управление активно сътрудничели с болшевиките още до революцията, тъй като разбрали, че онази част от болшевиките, които имат имперски възгледи, са силата, която може да противостои на англосаксонците. Достатъчно е сега да се направи допитване сред населението, за кой проект сте, “червен” или “бял” - “белият” проект едва ще стигне до 7-10%, като болшинството от гласувалите ще бъдат  нашите либерали. Затова този проблем, повтарям, е измислен.

- В последно време може да се забележи, че патриотичната гражданска инициатива идва отдолу. Последният пример, когато в Русия забраниха за продажба компютърната игра по мотиви от Втората световна война Company of Heroes II, сюжетът на която се стори на геймърите обиден. Сработиха два момента - инициатива отдолу и цехова солидарност вътре в нашата игрова индустрия, която е наситена от млади хора - и забраната бе приета, въпреки, че някой в индустрията вероятно дори е загубил от това сериозни пари. Как смятате, такива събития ще станат ли тенденция?

- Виждам много позитивни неща. Наскоро бях на “Селигер”. Признавам, че бях удивен, виждайки такова множество патриотична, умна младеж. Прочетох курс от четири ударни лекции, на които се събраха наистина много хора. Там беше с лекция и Проханов, да го слушат бяха дошли няколко хиляди. Направих за себе си много положителни изводи. Въпреки, че в продължение на 20 години историята ни беше заливана с нечистотии, поколението, което порасна през това време, се оказа значително по-патриотично, отколкото онова, което растеше през 90-те години. Мисля, че това ще бъде тенденция. Нашата младеж в значително по-голяма степени се ориентира към съветското минало на страната. Виждам тенденция и в това.

—————————–

Накануне.RU., 16.08.2013