АЗ СЪМ ЦИГАНИН

Веселин Стоянов

Самоков е красив и през зимата и през лятото. Скиори и туристи се радват на хубавата природа и на чистия планински въздух, които привличат и кореняци софиянци да се заселят тук.
Наше приятелско семейство предостави своя апартамент в столицата на сина си, а те, - млади пенсионери (как хубаво звучи - млади пенсионери), предпочетоха кристално чистия въздух и красивата планина.
Получихме настойчива покана за гостуване, на която се отзовахме без колебание. Посрещнаха ни сърдечно, информирахме се взаимно за здравословословни и други проблеми и, както е обичайно у нас, се впуснахме в политиката. Тук приятелство няма, всеки защитава своята позиция, без да слуша аргументите на противната страна. Добре че дойде време за вечеря, та духовете се поуспокоиха. След играта на карти запитах домакина за живота и проблемите в града:
- Ваньо, чета, слушам и гледам по телевизията сцени из живота на циганите тук. Имате ли наистина големи проблеми с тях?
- Мисля, че медиите изнасят рядко и само част от проблемите, Крадат, изнасилват, безчинстват, а полицията в повечето случаи играе ролята на ням свидетел. Безсилието на органите на реда им дава кураж и наглостта им расте.
- Те имат ли тук своя махала?
- Имат, разбира се.
- Хайде утре след закуска да я разгледаме.
- Аз и Сашка нямаме желание да се навираме там. Знае ли човек какво може да му се случи?
- Ами как ще ги интегрираме, ако се крием от тях?
- Да ги интегрираме ли? Ти чуваш ли се какво говориш? Според мен циганите никога няма да се интегрират в българското общество. Те не изпитват нужда от това. Ако минеш през циганските махали ще видиш, че пред всяка къща има кола, всяка къща е с телевизионна антена. Имат подкрепата на платени отвън антибългарски организации и това ги кара да се чувстват недосегаеми. Цигани бият полицаи, чупят полицейски
коли, осъдени няма.
На другия ден се отправихме със жена ми към циганския оазис. Деца играеха и тичаха насам-натам, жени бяха насядали пред къщите на малки групички. Впечатление ми направи едра, с властно изражение и поведение циганка, заела централно място сред такава групичка.
Осенен от интересна идея, се опътих към нея:
- Извинете, госпожо, мога ли да Ви попитам нещо?
Обръщението “госпожо” изненада силно малката компания. Към тези жени никой не се бе обръщал с тази дума на уважение.
- Аз съм Роза, така ми викат.
- Госпожо Роза, имам един проблем, може би Вие ще ми помогнете.
- Казвай, какъв проблем?
- Правих ремонт на къщата и остана боклук, който искам да изхвърля. Къде може да го закарам?
- Искаш боклук да хвърляш?
- Да.
- Като вървиш по тази улица…
Роза ми посочи къде с думи, къде с ръце мястото, където мога да се освободя от измисления боклук.
- Ами ако дойде полиция?
Жените се изсмяха дружно.
- Кажи им, Роза каза тука да хвърлям.
Благодарих любезно и поставих следващия си въпрос:
- Госпожо Роза, виждам че вие плащате електричеството по 20 лв. на месец на къща, на вашия човек Сали. Може ли и аз да плащам на него за моето електричество?
- Не може, ти не си от нашата махала.
- Разбрах, благодаря.
Какво всъщност разбрах? Че като не съм приобщен към към тази задруга, не ми се полага да ползвам съответните привилегии. Върнахме се и разказахме на нашите приятели за полученото разрешение от госпожа Роза да си изхвърля боклука на посоченото от нея място и невъзможността да се включа към махленското им
електроразпределително дружество.
- Е, Весо, не си интегриран, затова не можеш да ползваш ток за 20 лв. на месец., денем и нощем, през цялата година.
- Значи ние трябва да се интегрираме, така ли?
- Така излиза!
Заминахме за София и по пътя обсъждахме проблема, без да стигнем до неговото изясняване. В София реших да проверя дали явлението Самоков е единичен случай, или има и други подобни. Отидох до Филиповци, квартал на София, с голямо циганско присъствие. Разходих се, видях интересни неща и реших да се прибера. Качих се в автобуса, а с мен и една група цигани. Наблюдавах дали ще перфорират билети.
Никой не го направи. Отидох при шофьора:
- Здрасти.
Мълчание.
- Здрасти, колега!
Здрасти.
- Видя ли мургавите, дето се качиха, нито един не продупчи билет!
- Шът! Ти чуваш ли се какво говориш? Къде си видял циганин да дупчи билет? И по-тихо, че чуят ли ни какво говорим, ще ни пребият!
Разбрах, че освен тока и водата, пътуването за етноса също е безплатно.
Кой ми е крив, като все още не съм се интегрирал?
Мина около седмица и на връщане от пазара взех трамвая. След мен се качиха двама контрольори
- Билети и карти за проверка!
Бръкнах в джоба за картата, но размислих.
Пред мен се изправи висок, едър контрольор.
- Вашия билет или карта?
- Аз съм циганин!.
Очаквах мъжагата да ми каже, че това не го интересува, дали съм циганин или афганистанец, трябва да имам билет или карта. Вместо това отговорът бе съвсем различен:
- Не си циганин!
- Циганин съм!
Тук се намесиха няколко пътника:
- Какво като е циганин, и той трябва да си вади билет!
- Нещо не ми прилича на циганин, пък и дрехите му…
- Може майка му да е българка, затова да не му личи. А за дрехите, нали знаете, че има цигани милионери.
Намеси се трети пътник:
- Аз мисля, че господинът се шегува.
Реших, че е време да покажа картата си.
- Как щеше да постъпиш ако наистина бях циганин и то без билет, - запитах
контрольора.
- Шях да те отмина, не ми се разправя с тези хора, не знаеш какво може да ти се случи!

Измина още една седмица. Спрях се пред един щанд на книжния пазар на площад “Славейков”. Както разглеждах книгите, чух някой да вика “господин циганин”, “господин циганин”. Не вярвах това повикване да се отнася за мен, но за всеки случай се озърнах, за да видя, дали някой мургавелник не е решил да си купи книга. За моя изненада, продавач на един щанд ме гледаше усмихнат и ми махаше с ръка да отида при него.
- Нали Вие казахте на контрольора в трамвая, че сте циганин?
- Да, аз бях.
- Запомних Ви. Тогава се скапах от смях. Как спорихте с контрольора дали сте циганин или не, а не дали имате или нямате билет! От този случай аз съм на аванта. Не си купувам нито билет, нито карта, а ако дойде контрола, казвам че съм циганин. Някой път ме поглеждат с известно недоверие, но все пак ме подминават.
- Е, така сте вие интегрираните. Не плащате вода, ток, транспорт, че и данъци.
- Защо интегриран?
- Ами щом не плащате, значи сте интегриран в тяхното общество.
- А, да. Ами хайде и Вас да интегрираме и ще направим един Б цигански отбор. Става ли?
- Става, щом има аванта!
Така се разделихме, срещаме се от време на време, за да оформим Б отбора. Нататък вървят нещата, нека сме наясно.