Татяна Любенова

Новата книга на Осман Мустафов се нарича “Небесна соната”. Тя идва след три дълбоко осмислени стихосбирки, които са като жалони не само в житейския му път, но и в неговото духовно развитие. “Сините птици”, “Песента на светлината” и “Не се пилей, Живот” ни показаха истинската същност на Осман Мустафов.

Когато ги прочетем, разбираме какъв е вътрешния му свят - виждаме неговите поетични позиции, чувствителността му към хората, с които общува, през неговия поглед се докосваме до житейски истини, които засягат и нас самите.

В “Небесна соната” Осман Мустафов не е изневерил на стила си, на ярката образност, пищност на изказа, щедрата метафоричност на внушенията. И все пак тази книга ни поднася и нещо ново, различно. Може би то е свързано с помъдряването в житейски план, с натрупания опит, с преживените разочарования, но и подеми.

Тук много повече поетът се съизмерва с общата съдба на “земляните”, обикновените хора, обикновеното човечество. Той не е избраник на съдбата, но носи в себе си толкова много чувственост и силна емоционалност, толкова вътрешна чистота и дълбока чувствителност, че неговите стихове зазвучават като признания, от които имаме нужда.

Книгата “Небесна соната” е посветена на внучката на поета - Дилек. Посветена е на новия живот, който идва, за да отрече отчаянието, загубите, разочарованията, да ни покаже как се разпукват пъпките всяка пролет, как тече водата - вечната, как свети слънцето и ни стопля, как дъждът измива болката и ни прави светли до блясък. Стиховете са разделени на цикли, които обединяват няколко основни внушения.

В неговия свят се вместват внучката, която е “най-нежната соната”; мъжките му пътища, майката и родния кът, любимите хора, дълбоките му страсти и един невидим и постоянно присъстващ оптимизъм, който никога не изчезва, един глад за красота, за светлина, за себераздаване, за единение с доброто.

В тези стихове виждаш пищни небесни картини, чуваш ромонът на водата, слушаш дъжда, докосваш се до звездите, ставаш частица от Космоса - човешка частица. Те са като питие, от което пиеш, пиеш и разбираш, че не можеш да се напиеш. Те ни изпълват със Светлина и зазвучават като “небесна соната”. Орисията на поета е да изпълни “сонатата” и да облагороди човешките души.

В новата си книга Осман Мустафов успешно се справя с тази своя поетическа задача. И още веднъж ни напомня за неизчерпаемия си човешки мир.

Осман Мустафов, “Небесна соната”, издателство “Северно ехо”, 2013