Петър Краевски

ДЕН III

Събуди се с натрапчивото усещане, че се буди в банален епизод, където героят се събужда със същото натрапчиво усещане. Общ план, бързо варио до детайл на звънящ будилник с позлатен циферблат, фартово изтегляне със смяна на оста и кадър, в който мъж и жена се надигат от леглото, поглеждат се сънено и не могат да си спомнят кой кой е и какво са правили през нощта. „Очевидно не сме играли на шах”, би казал героят, ако ставаше дума за комедия. Пит прецени хумористичния заряд на репликата и я отхвърли. Завивките до него се размърдаха. Показа се сладко лице с лунички. А, да, Мона. Сервитьорката от бистрото. Беше го догонила на улицата, сметката не била точна, три кафета с две кифлички, общо – пет и петдесет, имали нови цени, какво да се прави – инфлация, смяната й свършвала след пет минути и прочее, все извинения в смисъл – дайте още два лева, моля. Пит набързо качи Вира в едно такси, върна се да оправи нещата и така – до сутринта.
Два лева. Толкова му струваше вчерашния флирт. Като се замислиш, двата лева са доста евтино извинение да зарежеш любимата си насред булевард „Руски”, но Вира закъсняваше за работа и едва ли би заподозряла някаква комбинация. Вече си бяха дали очакваното, нямаше смисъл да си развалят следобеда с неизбежните кавги.
Вира! Пит упорито не искаше да признае, че статутът й на завоювана територия бе започнал да го отегчава. Може би затова случайните му връзки ставаха все по-виртуозни, а сексът все по-хубав. Бе убеден, че тя подсъзнателно долавя симптомите на тази деликатна промяна, затова напоследък избягваше нейните погледи. Очите, тези малки предатели, не можеха да скрият душата на ловеца.
Сервитьорката се оказа свястно момиче. Стана и се засуети в кухнята. „Щом приготвя закуска, значи сексът й е харесал”, усмихна се Пит. Мона боравеше с оскъдния инвентар уверено и леко, все едно беше зад бара на бистрото. Странно, че не бе я забелязал досега. Ароматът на кафе и препечен грахам окончателно събуди апетита на сетивата.
Пит замижа. Тялото му се сля с ежедневието на утрото. Топлите вълни на светлината запълзяха по кожата на възторжени тръпки, проникнаха през клепачите и започнаха да се разпадат на приказни ландшафти. Shine on, you crazy diamond… Неусетно Пит се разтвори в оранжевите шумове, които излъчваше кухнята: унасящото бръждене на тостера, трошливия пукот на препичащи се филийки, възходящото глисандо на чаши, пълнещи се с кафе… Хрусливо чупене на черупки… Цвъртене на яйца и бекон… Лекото тананикане на Мона… Неравноделното чаткане на приборите парваше тъпанчетата със звуковите си искри, които бързо угасваха в исото на хладилника…
Телефонът иззвъня.
Пит запали цигара и вдигна слушалката. Беше Вира. В тона й нямаше слънчеви интонации. Упрекваше го със задна дата – не била за два лева, вече тя щяла да плаща сметките, нали не е безработна, можела да си го позволи. Когато излизали, винаги ставало така, сексът бил на първо място, чувствала се използвана, той нямал представа от нейните истински потребности и какъв е тоя шум около него?
От цялата тирада Пит успя да схване само последния въпрос. Оправда се, че приготвя закуска, макар че в това нямаше нищо лошо. Все пак, самият факт, че зае отбранителна позиция беше подозрителен. Вира замълча красноречиво и тресна слушалката. „Дежурните малки сръдни, ще й мине!”, помисли си Пит, докато целуваше сервитьорката по вратлето. Закуската беше превъзходна!
Мона започна да разтребва масата с усърдието на млада домакиня. Мивката се изпълни с разнокалибрената посуда и гъргоренето на сифона. Пит не за първи път водеше жена вкъщи. Женското присъствие събуждаше във вещите уютни емисии. Кухнята грееше. Мона знаеше, че обладава тайнствената сила да оживява предметите и му хвърляше дяволити погледи през рамо. Не бяха говорили за Вира. Не беше и нужно. Имаха негласна уговорка – секс за една нощ. С всички съпътстващи екстри. As simple as that!
Вира и Мона, Вира и Таня, Вира и Кати, Вира и… коя беше там… Пит съчетаваше любовта и секса, както може. Спорадичните му набези сред жените не накърняваха чувствата към тази, която го караше да мечтае. Единствената и неповторимата! Между тях витаеше някаква лукава недоизказаност, черна космическа дупчица, която заплашваше да погълне красивия романс. Преди време Пит се спасяваше от угризенията с работа, но напоследък висеше пред компютъра и давеше проклетото усещане с думи.
Пит влезе в банята и остана под душа докато свърши топлата вода. Изхаби целия сапун. Миризмата на розово масло го отнесе назад във времето в една селска къща на шахматни квадрати. Над каменното корито на чешмата винаги имаше калъпи домашен сапун. Правеха го от свинска мас и сода каустик. Сапунът беше мръсно-кафяв, не миеше добре, но затова пък беше в изобилие. Детското му любопитство, обаче, бе провокирано от нещо различно – странен пакет, който се гушеше зад сапунената камара. “Brek’s Girl”, toilette soap, 1931. Това пишеше на захабената опаковка. Години наред тя седеше зад постоянно променящите се конфигурации от домашни калъпи. Въображението му я пълнеше с невероятни форми и аромати от миналото. Навярно баба му пазеше този сапун като последен рубеж на чистотата, като символ на вярата си в един по-красив, но спестен свят на благоденствие. Не позволяваше да се мият с него. Не че не беше пробвал.
Веднъж, когато го бяха оставили сам, Пит внимателно отвори слепените краища на обвивката. Измъкна съдържимото с трепет и прехапа устни. В ръцете му започна да се рони напукано парче сапун. Мръсно-кафяво, с огромно петно в средата – като пресечен жълтък. Удари го миризма на гранясал глицерин. Почувства се предател и предаден. Бе убил нещо красиво. Набута обратно остатъка от сапунените люспи, слепи краищата на опаковката и се опита да забрави. Баба му така си и умря, без да отвори пакета. “Brek’s Girl”, toilette soap, 1931. И добре, че не бе го сторила.
Мона почука настойчиво. Подаде му хавлия. Каза, че тръгва, защото закъснява за работа. Пит я целуна през процепа на вратата и посочи нощното шкафче – да си вземе десет лева за такси. Довърши тоалета си пред огледалото.
Когато излезе от банята, квартирата беше обърната с главата надолу. Дрехите – с хастара навън, чекмеджетата – с дъната надолу. Липсваше антикварният будилник. Липсваха и парите.
Мона! Ето защо не бе я засичал в бистрото. Каква ти сервитьорка?! Най-обикновена джебчийка! Изчисли загубите. Пет стотачки от последната заплата в телевизията. Ето колко му струваше поредният флирт! Парите за наема и няколко излизания с Вира. Добре, че не беше отнесла и компютъра! Включи го. Отвори “My diary”: „Утре задача №1 – интервюто за работа в 14:00!”. Задачата ставаше неотложна. Трябваше да ги шашне с нещо. Имаше нужда от пари.
Телефонът иззвъня. Беше Вира. Каза й, че не е в настроение и затвори.