ЮДА

Ангел Каралийчев

                                       „И като захвърли сребърниците, излезе, отиде, та се обеси”

Тих мрак покри белите каменни къщи на Иерусалим. На Голгота забитите в червеното небе три големи кръста бавно почерняха и се изгубиха.

Загуби се и каменната пътека, която пълзеше нагоре към жертвения хълм между шипките и смокините.
Преди пладне по нея, с наранени нозе, увенчан с тръни и тежък дървен кръст на рамото, мина Спасителят, а подире Му пълзеше мравуняк от хора, настървени да видят нечувано мъчение.

Когато вълнението на големия град утихна и улиците запустяха, Юда излезе от подземието на една стара срутена къща, прескочи тревясалата ограда, озърна се наоколо и бързо закрачи към другия край на града. Той се промъкваше като сянка по озарените от лунна светлина улици и насреща му, зададеше ли се някой закъснял минувач, той се потуляше в мрачината под стрехите и притайваше дъх.

Пред една обкована с желязо порта той се спря и протегна черната си ръка да отвори. Портата беше заключена. Юда удари три пъти с юмрук.
- Кой хлопа? - попита един треперлив глас на жена отвътре.
- Аз съм твоят син, отвори, майко!
- Нямам син.
- Прибери ме!
- Махни се от прага ми и бъди проклет - изпищя бабичката и затисна портата с един голям камък.
Божият предател като попарен се обърна и тръгна назад. Той се упъти към храма. В очите му натежаха сълзи, но не можаха да капнат. Една далечна надежда, като мъничка свещ, ту пламваше, ту изгасваше в тъмнината на душата му. Вървя, що вървя, стигна високия Господен дом. Намери вратата отворена, влезе и се струполи на плочите.
- Защо дигаш ръка от мене и ме оставяш, Господи!
Но щом пошепна Божието име, всичките кандила изведнъж угаснаха. Разтреперан от страх, Юда скочи, зачупи ръце и се втурна навън като луд.
Два пъти се препъна и пада на очите си, додето излезе от Иерусалим.
Когато белият град остана зад гърба му, той се спря под една палма и потърси близкото прохладно кладенче, което в най-горещите дни утоляваше жаждата на пътниците, що идеха с кервани от пустинята. От страх и тичане устните на Юда се бяха напукали. По шумоленето на палмите той намери кладенчето, подви колене, подпря се на ръце и протегна глава да пие. Но щом допря устни, кладенчето млъкна и водата пресъхна. То не рачи да му разкваси устните.
Прижълтял като восък, Юда се изправи, издигна очи към небето и съзря високо над палмите, как тъжната месечинка плува към града.
- Светни в душата ми!
Месечината, като срещна погледа му, трепна, побледня и се спусна да бяга към пустинята. Подире й остана дълга огнена пътека.
- Почакай! - викаше Юда, - не ме оставяй на тъмно!
Месечината стигна един облак, потули се зад него и там остана.
Юда потъна в мрак и пустинята тежко забуча.
Големите му като лопати крака ринеха пясъка.
И както вървеше, ненадейно насреща му се яви един гладен лъв, от три дни и три нощи не срещал плячка. Лъвът настръхна, пристъпи и повдигна дясната си лапа да повали с един удар случайната жертва. Но когато впи големите си очи в предателя, позна го, стъписа се разтреперан, изрева тъй, че цялата пустиня оглуши и търти да бяга.
Най-големият звяр нема кураж да разкъса оня, който предаде Божия син за тридесет сребърника.

С помътена душа и празен поглед вървя Юда цяла нощ, извървя пустинята и призори навали към една зелена равнина, където мъждукаха дребни села и пееха ранобудни петли. Беше вече разсъмнало и слънцето заливаше с котли светлина върху земята, когато умореният пътник се спря до една суха крива върба, наведена над една долчина. На върбата имаше лястовиче гнездо. Лястовичката чу стъпките му и подаде навън глава, да види кой е.

Когато го видя, малката птичка размаха с писък крила над гнездото си, помами трите си пилета и те изхвърчаха подире й. Юда не се учуди. Бръкна в пазвата си, извади кожената кесия с тридесетте сребърника, зарови я под сухата върба в пясъка, събра купчина камъни и затрупа мястото.
Погледна с тъга наоколо Божия свят, който се пробуждаше, разпаса пояса си, върза го на един клон и се обеси.


„Китка”, Библиотека „Отбрано четиво”, издава Православно Християнско Братство „Патриарх Евтимий”, Карлово, не е обозначена година.