СИЛАТА И СЛАБОСТТА НА СЛОВОТО В БЪДЕЩЕТО

Костас Кремидас

Изказване на Десетата световна писателска среща - София, 23-24 септември, 2013 г.

Въпросът не е толкова за несъмнената сила на словото, колкото за центровете, от които то произлиза и които го използват за своите интереси, в ущърб на всички народи.

В страната ми, Гърция, доминиращото политическо, публицистично, и в някои случаи научно слово, за разлика от художественото, се е превърнало в пропаганда за налагането на несправедливи мерки в тежест на гръцкия народ, които водят до неговото обедняване.

Телевизията премълчава 5 000 самоубийства, за последните три години, двата милиона безработни и 25 000 бездомни. Управниците променят даже думите, мислейки си, че смекчават трагичните истини.

Вече не се казва „уволняване”, а „поставяне на разположение”, не се говори за намаляване на заплатите, а за тяхното „узряване”, не се говори за закриване на предприятия, а за „рационалното им преустройство”.

Стотици гръцки думи, изразяващи авторитета на Атинската демокрация, са преминали в другите езици по света, за да станат част от световната ценностна система на свободата и демокрацията.

Надгробното слово, произнесено от Перикъл в Атина, представлява химн на демокрацията, но и предупреждение за нейната очертаваща се гибел, нещо, което става реалност веднага след приключването на Пелопонеската война, през 404 година, с последвалата Тирания на 30-те тирани.

Трагично съвременно и днес звучи надгробното слово, произнесено от Перикъл и над загиналия антифашист рапър Павлос Фисас, убит от неонацистите на организацията „Златна зора”.

Дано непреходната сила на словото в полза на демокрацията, да придобие подобаващата му значимост за цялата подложена на изпитанието на кризата и обедняването Европа, преди да е станало много късно за демокрацията и свободата.