Марин Сореску

превод от румънски: Огнян Стамболиев

СУХО СЛЪНЦЕ

Днес, по обяд, ме пристегна главата.
Случва се често, така е.
- Страдаш от сухото слънце, – рече ми
леля Йоана, – бягай сега на герана.
Хване ли някой от сухото слънце,
тича до някой геран,
дири следи от волски копита, пълни с вода,
гледа лицето си в тях,
сетне си пръска малко от нея,
па вика: „Сухото слънце е тука,
ей в тези дупки,
не и в главата ми, Господи”,
сетне си тръгва спокоен.

Тъй й направих.
Да, но при мене не мина веднага.
Стигнах след туй до кладенец друг
/беше на Добре герана/,
зърнах следи от копита на вол,
пълни отскоро с вода.
Малко изчаках да се избистри
и от следите изплува лице на болник!

Рекох си: „Сухото слънце е тука,
в тая вода!
Слава на Бога, не е в главата ми!”

Мисля си: всеки от нас трябва да страда от нещо,
иначе всички ще рипаме луди –
от радост и щастие –
от изгрев до залез!

СТЪПКИ

Спя доста зле,
оплака се дървото,
сънувам страшни сънища.

Явяват ми се
всякакви видения.
От страх по ствола ми
кората често се пропуква.

Въртя се, стена
и трябва вятъра да ме разклати,
случайно
да не се усуча
във съня си.

Когато се събудя –
око съзирам,
скрито в камъка до мен
да ме фиксира.

След всеки паднал лист
аз чувам
как стъпките злокобни
и незнайни
ме преследват.

СЪСТЕЗАНИЕ

В помещението като всички други,
с много здрав таван –
се състезаваме по скок на височина.

Знаем добре,
че никой не може да скочи
по-високо от тавана.
Да бъде като Господ –
и това е заради гравитацията,
дето ни дърпа все надолу –
още от древни времена.

Но ние продължаваме
с дяволска упоритост,
след като не можем да стоим така.
И примамени от високото –
като летящи риби –
се блъскаме в нашия нисък таван.

Най-пъргавият от нас,
с най-здравите мускули,
се владее най-добре.
Затова и белезите по главата му,
са по-малко от нашите.

ШАХМАТ

Местя един бял ден,
а той ми отвръща с черен.
Напредвам с мечта –
той ми обявява война.
Атакува дробовете ми
и цяла година лежа в болница –
измислям страхотна комбинация
и махам един черен ден от дъската.
Тогава ме заплашва със смърт,
която броди с кръст.
Издигам книга наместо щит –
прогонвам смъртта.
Вземам му още няколко фигури,
но въпреки това половината ми живот
е вече в края на дъската.

„Ще ти дам шах и ще клекнеш”,
заплашва ме той.
„Нищо”, усмихвам се аз
и правя рокада на чувствата.
Зад мен – жената, децата,
Слънцето, Луната и останалите фенове,
треперят за всеки мой ход.

А пък аз запалвам цигара –
продължавам да играя.

СВЕЩЕН ОГЪН

Хвърлете наръч съчки
върху Слънцето,
предсказват,
че щяло да угасне
след милион години.

А ако нямате наблизо съчки,
хвърлете му –
полетата край вас,
горите,
планините,
може и Луната.

Във всеки случай –
му хвърлете нещо,
дори и ако трябва –
някой и друг
живот.

Ще видите тогава
как ще ви опали
лицата
Слънцето –
ще ги направи грозни или пък красиви
/това ще бъде според вашите заслуги!/.

Деня ще върне Слънцето,
а с него и нощта,
дори и времената на годината.

СИМЕТРИЯ

Вървях така,
докато изведнъж пред мен
не се отвориха два пътя –
единият надясно,
другият – наляво,
според законите логични
на симетрията.

След туй поспрях,
очи присвих,
изкашлях се
и хванах левия
/дето не биваше да хващам,
както после се разбра!/

Вървях по него, колкото вървях,
/тук няма нужда от подробности/,
и ето, че след малко срещу мене
зейнаха
две пропасти –
едната вляво,
другата – вдясно.
Веднага скочих в лявата,
направо, без да трепна,
а тя съвсем не бе
покрита с пух!

Накрая с мъка изпълзях нагоре
и продължих нататък.
Докато пред очите ми
не се отвориха отново
двата пътя.

„Ще ви покажа аз на вас!”,
извиках гневно
и потеглих пак наляво…
Но грешка беше туй,
огромна грешка, и скоро я разбрах!
Затуй на кръстопътя следващ
отдадох цялото си същество
на пътя десен.
И може би отново аз сгреших…

Сетне храната ми за път привърши.
Тоягата ми вече остаря,
престана да покарва пъпки,
лиши ме тя от сянката си благодатна.
А стъпалата ми се разраниха
от камъните остри –
заскърцаха и заръмжаха,
задето пак сгреших…

И ето: виждам вече как пред мене
се разтварят
две райски небеса.
едното вдясно,
другото – отляво.

КАРТА

Най-напред ще ви посоча
трите водни пространства,
които се виждат много добре –
в костите и мускулите ми:
водата е оцветена в синьо.

После –
двете очи,
моите морски звезди.

Най-сухата част –
челото,
продължава да се формира всеки ден
чрез надиплянето на земната кора.

Този огнен остров е сърцето,
населено е – ако не се лъжа.
И ако се вижда път,
мисля, че там трябва да са моите
нозе.
Иначе от пътя няма никаква полза.

Ако се вижда море,
вярвам – в него ще бъде душата ми,
иначе мраморът й
как ще прави вълни?

Сигурно има
и други бели петна
по моето тяло –
моите мисли
и случки за утре.

С моите чувства –
през петте континента
аз описвам всеки ден две движения:
въртенето около Слънцето
и около Смъртта…

Да, това е картата на моята земя,
която ще разгърна за малко
пред вас.