АФОРИЗМИ

Максим Горки

превод: Литературен свят

Личният егоизъм e баща на подлостта.

Самолюбието е най-лошият вид зависимост.

Висотата на културата винаги е в пряка зависимост от любовта към труда…

Когато трудът е удоволствие, животът е хубав! Когато трудът е задължение, животът е робство!

Трябва да обичаш, това което вършиш, и тогава трудът - дори най-грубият - се извисява до творчество.

Малкият човек, когато поиска да работи, е непобедима сила!

Стопанин е онзи, който се труди…

Бедните хора са по-красиви, богатите - по-силни…

Децата много често са по-умни от възрастните и винаги са по-искрени.

В усъвършенстването на човека е смисълът на живота…

Нашият възпитател е нашата действителност.

Времето е враг на хората, които обичат спокойния живот.

Не се сърди на глупаците, те ще живеят още дълго, към тях трябва да се отнасяме като към лошото време.

Имай макар и малък, но собствен ум.

Всичко прекрасно в човека е от лъчите на слънцето и от млякото на майката.

Майката е винаги против смъртта.

Добротата е над всички блага.

Не пишете на чистите страници на сърцето си с чужди думи.

Животът ни разбърква като карти и само случайно - и то не за дълго - ние попадаме на своето място.

Когато човек иска да научи - изследва; когато иска да се скрие от тревогите на живота - си измисля.

Трябва да се умее да се извлича от даден факт смисъла.

Силата на познанието е в съмнението.

Красотата и мъдростта са в простотата.

За човека няма и не може да има нищо по-близко от човека.

Любовта е желанието да се живее.

Животът е устроен толкова дяволски изкусно, че, ако не можеш да ненавиждаш, е невъзможно и искрено да обичаш.

Ако врагът не се предава, го унищожават.

Безумството на храбрите - ето мъдростта на живота!

Народът е непресъхващ източник на енергия, единствено способнияр да
претвори всичко възможно - в необходимо, всички мечти - в действителност.

Учете се от всички - не подражавайте на никого.

Процесът на развитието на културата е процес на преодоляване на трудностите.

Ако хората се ценят по работата, тогава конят е по-добър от всеки човек.

Ако през цялото време на човека се казва, че е „свиня”, той наистина в края на краищта се загрухти.

Езикът е оръжието на литератора, както пушката - на войника. Колкото по-добро е оръжието, толкова по-силен е воинът…

Не знам нищо по-добро, по-сложно и по-интересно от човека.

…Не се ли познава миналото, е невъзможно да се разбере истинския смисъл на настоящето и целите на бъдещето.

Не е истина, че животът е мрачен, не е истина, че в него има само язви и стонове, мъка и сълзи! В него има всичко, което поиска да намери човек, а в човека има сили да създаде онова, което липсва в живота.

Не знам нито една книжна истина, която за мен да е по-скъпа от човека. Човекът е вселена и да пребъде вовеки той, носещ в себе си целия свят.

Има чувства, мисли и догадки, за които говориш само на любимата жена и не би казал на никой друг.

Любимата жена не старее.

Колкото по-красив е мъжът, толкова по-малко надежден е като мъж и баща.

Малко е да се каже: не прави така. Трябва и да се прибави: ето така прави.

Да говори истината - не е дадено на всеки!

Уважавай твоята другарка, прекрасната руска жена, учи се да обичаш в нея човека, твоя другар в трудната работа по строителството на руската земя.

Смъртен е човекът, народът е безсмъртен.

В живота винаги има място за подвиг.

Няма фантазия, която волята и разумът на хората да не могат да превърнат в действителност.

Силата на волята помага по-добре от всички лекарства.

Добрият човек трябва да пази себе си.

Има само две форми на живота: гниене и горене.