АФОРИЗМИ
превод: Литературен свят
Личният егоизъм e баща на подлостта.
Самолюбието е най-лошият вид зависимост.
Висотата на културата винаги е в пряка зависимост от любовта към труда…
Когато трудът е удоволствие, животът е хубав! Когато трудът е задължение, животът е робство!
Трябва да обичаш, това което вършиш, и тогава трудът - дори най-грубият - се извисява до творчество.
Малкият човек, когато поиска да работи, е непобедима сила!
Стопанин е онзи, който се труди…
Бедните хора са по-красиви, богатите - по-силни…
Децата много често са по-умни от възрастните и винаги са по-искрени.
В усъвършенстването на човека е смисълът на живота…
Нашият възпитател е нашата действителност.
Времето е враг на хората, които обичат спокойния живот.
Не се сърди на глупаците, те ще живеят още дълго, към тях трябва да се отнасяме като към лошото време.
Имай макар и малък, но собствен ум.
Всичко прекрасно в човека е от лъчите на слънцето и от млякото на майката.
Майката е винаги против смъртта.
Добротата е над всички блага.
Не пишете на чистите страници на сърцето си с чужди думи.
Животът ни разбърква като карти и само случайно - и то не за дълго - ние попадаме на своето място.
Когато човек иска да научи - изследва; когато иска да се скрие от тревогите на живота - си измисля.
Трябва да се умее да се извлича от даден факт смисъла.
Силата на познанието е в съмнението.
Красотата и мъдростта са в простотата.
За човека няма и не може да има нищо по-близко от човека.
Любовта е желанието да се живее.
Животът е устроен толкова дяволски изкусно, че, ако не можеш да ненавиждаш, е невъзможно и искрено да обичаш.
Ако врагът не се предава, го унищожават.
Безумството на храбрите - ето мъдростта на живота!
Народът е непресъхващ източник на енергия, единствено способнияр да
претвори всичко възможно - в необходимо, всички мечти - в действителност.
Учете се от всички - не подражавайте на никого.
Процесът на развитието на културата е процес на преодоляване на трудностите.
Ако хората се ценят по работата, тогава конят е по-добър от всеки човек.
Ако през цялото време на човека се казва, че е „свиня”, той наистина в края на краищта се загрухти.
Езикът е оръжието на литератора, както пушката - на войника. Колкото по-добро е оръжието, толкова по-силен е воинът…
Не знам нищо по-добро, по-сложно и по-интересно от човека.
…Не се ли познава миналото, е невъзможно да се разбере истинския смисъл на настоящето и целите на бъдещето.
Не е истина, че животът е мрачен, не е истина, че в него има само язви и стонове, мъка и сълзи! В него има всичко, което поиска да намери човек, а в човека има сили да създаде онова, което липсва в живота.
Не знам нито една книжна истина, която за мен да е по-скъпа от човека. Човекът е вселена и да пребъде вовеки той, носещ в себе си целия свят.
Има чувства, мисли и догадки, за които говориш само на любимата жена и не би казал на никой друг.
Любимата жена не старее.
Колкото по-красив е мъжът, толкова по-малко надежден е като мъж и баща.
Малко е да се каже: не прави така. Трябва и да се прибави: ето така прави.
Да говори истината - не е дадено на всеки!
Уважавай твоята другарка, прекрасната руска жена, учи се да обичаш в нея човека, твоя другар в трудната работа по строителството на руската земя.
Смъртен е човекът, народът е безсмъртен.
В живота винаги има място за подвиг.
Няма фантазия, която волята и разумът на хората да не могат да превърнат в действителност.
Силата на волята помага по-добре от всички лекарства.
Добрият човек трябва да пази себе си.
Има само две форми на живота: гниене и горене.