ПОМОГНИ С КАКВОТО МОЖЕШ

Мариана Еклесия                                        

„И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявал и сатана, който мами цялата вселена. Той беше свален на земята, а заедно с него бяха свалени и ангелите му.” /Откровение 12:9/

Не бих искала да мисля и пиша за старата блудница войната, ако в утринните новини на 31 август 2013 г. не съобщиха, че в защита на своите интереси САЩ подготвя военно нападение над Сирия. Сирийските военни групировки пък преди десетина дни изпробваха химическо оръжие сред народа си…

Знам, че ужасът, който ние не виждаме и не преживявахме лично, не ни вълнува особено. Но се изказа предположение за вълна от сирийски бежанци, които ще минат през Турция и ще достигнат България, за да потърсят убежище при нас. Хаосът на мрачни прогнози за нашата страна се настани в духа на медиите. Тогава се попитах как бихме постъпили ние, ако ни застрашава война с мощни оръжия и трябва да напуснем дома, уюта, родината си?

Веднага събрах в голям кашон излишни дрехи, завивки, консерви, кухненски съдове и докато се разбере дали бежанците ще спрат в България и кому трябва да бъдат предоставени вещи за първа необходимост, пъхнах кашона в шкафа на библиотеката. Погледът ми спря върху стар албум с графики на Франс Мазерел. Разлистих пожълтелите страници и като отговор на въпроса преди минути видях изумителната му творба „Войната” - част от земното кълбо, зачертано от огромен тежък кръст, притиснал хиляди жертви.

В активната си творческа възраст между двете световни войни на ХХ век Мазерел  живее във Франция и чрез хиляди графики, рисунки, илюстрации успява да внуши онова, което участникът в една война не може да осъзнае. В словото си художникът пише: „Мисля, че войната ми отвори очите за много неща. Сделките на търговците на топове, прикривани зад шовинистични декларации, милионите армии, пращани една срещу друга като добитък към скотобойна, отделните епизоди на драмата ми показаха дълбоките корени на конфликта. За пръв път прозирам истинския механизъм на този свят, монтиран с толкова хитрина и ловкост…”

Ние не сме виждали войната лице в лице. Но при поклонническо пътуване до Босна и Херцеговина през пролетта на 1999-а, след последната война в земите на бивша Югославия, там все още миришеше на барут и смърт. В големите жилищни блокове на Сараево, частично разрушени от бомби, по принуда живееха хора; в съседство с обгорените балкони се виждаха антените на телевизията. Раните на спомена не бяха зарасли, защото бригадите за възстановяване на града имаха работа за години.

Тогава екскурзоводът уточни, че около пет хиляди деца и 9 хиляди възрастни са убити само в Сараево. Върху фасада на полуразрушен блок видяхме огромна рисунка: уплашено дете държи в ръката си кокиче, а срещу него се движи танк. Не успях да снимам рисунката, но в съзнанието ми като огромен знак остана въпроса може ли дете с кокиче да спре танк? Моят сантиментален отговор е, че това все пак е възможно, ако танкът се управлява от баща на деца. А като плод на тази надежда художникът е нарисувал рисунката на стената…

В последната емисия на Тв новините на 31 август 2013 г. потвърдиха, че военните в САЩ плануват да нападнат Сирия от Средиземноморски бази, но се чака решението на президента Обама. В тази връзка вълните от бежанци ще се насочват… Представих си как събират най-необходимото, за да тръгнат с малко ръчен багаж и многото си деца - все едно накъде, само да останат живи! Кой може да каже къде свършва мирът; кога и защо започва безумството на една война?

Нямах отговор на този вечен въпрос, затова вкъщи се попитахме отново какво можем да дадем на хората, принудително изоставили своите домове? На стената в хола имаме мото: „Вчера бях знаещ и исках да променя света. Днес съм мъдър и искам да променя себе си, за да приема събитията и помогна на бедстващи. Това е малка победа срещу неправдата.”

Две седмици по-късно беше оповестено, че дипломацията е на ход и война може би няма да има, но хората на Сирия се страхуват за съдбата си и хиляди вече са тръгнали… България искаше помощи за придошлите сирийски бежанци. Очакваше се техният брой да надхвърли пет хиляди… Ние отнесохме нашите кашони в една от станциите, където бяха настанени бежанци. Имаше още десетки дарители, желаещи да помогнат според възможностите си.

Млада майка с момченце на седем години поиска, ако е възможно според законите, да осинови сираче и да се грижи за него. Избра си деветмесечно бебе, останало без родители и видях как го прегърна. Понеже не бях свидетел на събитията в Сирия, запомних тази прегръдка на майка с дете. За мен тя е истината, която спасява света чрез любов.