ИГРАТА НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО, МИТОЛОГИЯТА НА СЪНЯ И ПАРАЛЕЛНИТЕ СВЕТОВЕ НА ПОЕТА-ВЪЛШЕБНИК

(Поезията на Влада Урошевич)

Роман Кисьов

Влада Урошевич е един от най-оригиналните и модерни европейски автори - и като поет, и като белетрист (автор на романи, разкази и есета), и като литературен и художествен критик и теоретик, и като преводач.

В поезията на Република Македония той е представител на третото по ред поколение съвременни македонски поети, а именно поколението, което през 50-те и 60-те години на миналия век модернизира македонската поезия и я извежда до европейски върхове.

Всеки досег с творчеството му е една авантюра, духовно приключение и начало на необикновено пътешествие…

Поезията на Влада Урошевич е експлозия на въображението, което ни отвежда в непознати, измислени или отдавна забравени, фантастични светове… Тя ни отвежда в загадъчното митологично време, в измерения, населени с чудеса и вълшебства, където дори и мракът е озарен от тайнствена, приказна светлина. Това е една изключително свежа и модерна поезия, която е характерна с това, че винаги изненадва… Поезия на мъдрец, който вижда невидимото през очите на любознателно дете, което си играе с многоцветни и различни светове. Да, точно: играе… Защото именно „играта” е в основата на тази поезия - игра на въображението с времето и пространството, смесвайки различни времена и различни пространствени измерения; игра с различни картини и образи, съчетавайки ги в нови парадоксални и фантастични образи и картини… Но те съвсем не са абстрактни, понеже именно видимият свят е основен градивен материал за изграждане на друг, загадъчен, паралелен свят (или светове) - невидим за физическите сетива… Резултат от тази „игра” е един вълшебен синтез на материалност, сетивност, и нематериалност, имагинерност и абстрактност… Самият Влада Урошевич споделя следното: „В това наше всекидневие, паралелно с обикновеното пространство, което познаваме, съществува едно друго, тайно пространство, в което може в определени мигове да се влезе, и което тогава ни дава един друг вид преживяване. Мисля, че чувството на паралелни пространства, на обикновеното и тайното пространство, които често пъти се смесват и чиито граници, повтарям себе си от стихотворението „Един друг град”, не винаги са видими, това е било в мен още от младостта…” (от книгата на Владимир Янковски „Огледало за загадката. Разговори с Влада Урошевич”)

Играта при Влада Урошевич не е самоцелна игра на думи, а посредством Словото тя е начин на пресъздаване на света, трансформиране на познатата реалност в нова, различна реалност, като с този акт поетът придобива качествата на вълшебник, чудотворец, демиург…

В същото време в „играта” Влада Урошевич внася и известна доза ирония… Но неговата ирония не е надменна, а чаровна и изключително премерена, без да подценява читателя… Иронията на Влада Урошевич  не е преднамерена, чрез нея той не се стреми да оригиналничи, а това е един артистичен начин да се говори за сериозните неща лежерно, ненатрапчиво, да се говори за тях така, че те да не звучат назидателно.

Играта като характерен елемент от рая на Детството е в тясна връзка с друг основен елемент в поезията на Влада Урошевич, а именно - Чудото. Учудването пред света и явленията, и откриването на чудесата в ежедневното и привидно баналното, е особено характерно за ранната поезия на Влада Урошевич. Този елемент се запазва и в по-късните книги на поета, но трансформиран в многоизмерната тема за Тайната, Загадката - светът е тайна, вселената е тайна, човекът е тайна, животът е тайна, а Поетът е призван да чете Знаците на Битието и Знаменията на Провидението, и да се опитва да ги дешифрира, макар и частично… Защото Тайната си остава винаги тайна в своята същност… И въпреки че Поезията е опит да се изкаже неизкажимото, именно в Тайната е силата и „магията” на поетическата реч, в нейната недоизказаност…

Тази нагласа у Влада Урошевич и тази негова любов към Чудото, към необичайното, загадъчното и фантастичното, към явленията, които са в конфликт със законите на логиката и на рациото, неговият афинитет към смесването на различните светове, както и свързването на крайностите, предопределят и любовта му към сюрреализма…

Сюрреализмът оказва огромно влияние върху творчеството на Влада Урошевич. Но това влияние в никакъв случай не е на подражателско ниво, не е външно, а е избор по родство. Тук е мястото да се каже, че Влада Урошевич е изключително задълбочен и проницателен изследовател на сюрреализма - както в поезията, така и в живописта… Не случайно той е съставител и преводач на поетическа Антология на френския сюрреализъм („Голямата авантюра”, 1993), а също е и автор на книга за сюрреализма в живописта („Измислени светове”, 2003)… „Сюрреализмът беше една голяма школа за мен. - споделя Влада Урошевич - Тъкмо заради това. Тъкмо заради това, че ме научи да виждам магията на всекидневието, както казваха сюрреалистите, т.е. да откривам чудото около себе си във всеки миг от живота. Мисля, че това е най-голямата поука, която извлякох от сюрреализма - да се открива чудото на живота и тогава когато той изглежда сив и банален, и когато привидно не дава някакви големи преживявания.” (от книгата на Владимир Янковски „Огледало за загадката. Разговори с Влада Урошевич”)

Интересът на Влада Урошевич към сюрреализма е свързан и с друга основна тема в поезията му, която тема се явява като че ли и арматура на тази поетика, а това е темата за Съня… В поезията на Влада Урошевич Сънят директно ни препраща към Тайната… Едно негово стихотворение завършва така: „сънувачът, далече от местата на живите,/ към ядрото на тайната плава.” („Нощно плаване”) В тази поезия, обаче, Сънят не е „репетиция за смъртта”, не е небитие, а друго битие, друга реалност… И Сънят е вратата към тази друга реалност. А живеещият в тази реалност, главният персонаж, (който в някои случаи е и творец на тази реалност) е сънуващият, „сънувачът”, а не просто спящият, защото „Спящите си спят, / сънуват само сънувачите.” („Тайната на сънувачите”) Сънувачът в случая е синоним на мечтателя, на визионера, на идеалиста, за когото познатият, видим свят е ограничение и застой, а измерението на Съня е светът на Тайната, на Непознатото, което сънувачът копнее да познае… „Сънят е всъщност безкрайност. / Не познавайки пътуването, / сънувачът, във любовна лудост, / се съединява с Непознатото.” („Нощно падане”) Сънят е Край за познатата реалност и за линейното време, и същевременно е Ново Начало - за живот в света на Тайната, измерението на митологичното време и митологичното пространство, подчинени на други закони и на друга логика… Сънят е изход и спасение за сънувача, затова „Леглото е ковчег Ноев. / Сънят е последен Потоп.” („Митология на Съня”) Ако Сънят е друг, непознат живот, с неограничени възможности, то животът в познатия ни свят, пълен с ограничения, преходност и тление, може да се приеме като сън, от който се събуждаме, преминавайки Отвъд - в другата реалност, онази на Съня… Изумително е сходството между природата на Съня и природата на Поезията… Езикът на Съня и езикът на Поезията са от една „езикова група”, а много често те употребяват и един и същ език, както това е например често срещано в символизма и сюрреализма, както до голяма степен е и при поезията на Влада Урошевич… Оттук и митологизирането на Съня от поета… Защото Сънят не е просто средство, не е ефектен похват и хитрост на поета, а субстанция на неговата поезия… Влада Урошевич подхожда към Съня не само от своята лична опитност, но и от чуждата - от някои парадигматични ситуации, познати от често срещаната практика на сънуване, познати също и от изследванията в психоанализата… При него Сънят не е само поле на свободата (характерно за сюрреализма), но също и израз на страхове, на тревожни предчувствия за някаква заплаха… Защото (както споделя и самият поет) ситуациите в неговите поетизирани сънища са ситуации, които не произлизат само от законите на Съня, но понякога насочват и към някои ситуации в реалността. Така Сънят на Влада Урошевич не е бягство от реалността, а нейно обогатяване, коригиране и трансформиране - реалността на Съня  и реалността на Явето са взаимосвързани в едно неделимо Цяло, те се взаимодопълват и взаимокоригират. В реалността на Съня при Влада Урошевич съществуват не само трансцендентни, но и иманентни на човека измерения - от дълбините на подсъзнанието или от полето на несъзнаваното… По този начин Сънят се явява и врата към Тайната, наречена „Човек”, и средство за самопознание… Затова и съновиденията на Влада Урошевич явяват не само светлата страна на живота и човека, но и тяхната тъмна страна… Апокалиптичните визии и атмосфера на тревожност и пустота в някои от стиховете на Урошевич са всъщност предупреждение към човека…

В поезията на Влада Урошевич ясно се очертават две основни тенденции, две линии - и в съдържанието, и във формата… Що се отнася до съдържанието, едната линия е на т. нар. „твърди стихове” (както ги назовава самият поет) - не-лирични, остри, парадоксални, изненадващи, понякога шокиращи… А втората е линия на еуфоничност и лиричност, линия, повлияна от романтизма и символизма, където (пак по думите на поета) нещата се изразяват посредством такива словесни формули, които се опитват от словото да създадат една нова материя, един нов език, една поетическа езикова система. Тази линия е свързана с виждането на поета, според когото поезията е особен вид говор, който по определен начин трябва да се различава от говора на всекидневието… Тук стигаме до формата в поезията на Урошевич, където също съжителстват две тенденции - тази на класическия стих, римуваната поезия, и тази на свободния стих… И тези два начина на поетическо изразяване при Влада Урошевич са напълно равноправни, без да нарушават целостта или да накърняват идентичността на неговата поезия - напротив, те подчертават нейното богатство и изключителното майсторство на поета.

Не на последно място е нужно да се отбележи важната роля на образа, картината, на изобразителния елемент в поезията на Влада Урошевич, както и на силното влияние на живописта, особено на определени художници, близки до творческата перцепция на поета… От една страна той посвещава стихотворения на големи художници (Бош, Брьогел, Ван Гог, Шагал), а от друга страна негови поетически картини асоциират с живописни картини на художници, към които Урошевич проявява подчертан интерес и за които е написал забележителни есета - Джорджо де Кирико, Макс Ернст, Пол Делво, Рене Магрит… Не случайно живият класик на сръбската поезия Миодраг Павлович сравнява Влада Урошевич именно с Магрит - и за двамата е характерен афинитета към материализация на илюзията (единият със средствата на живописта, а другият - със средствата на поетическото слово)… Урошевич признава пред Владимир Янковски следното: „Наистина художниците, някои, които споменахте и още много други, са влияели на пътищата на моето въображение. Това е нещо, което аз не крия. Тези художници са ми открили цели нови светове, също и начини на подход към елементите на предметния свят, за да се споят в един друг, сега нов, трансформиран вид. (…) Аз считам поетическата картина за един от най-важните елементи на съвременната поезия. (…) Тя е твърде силен експресивен елемент, който прави поетическото изкуство по-въздействащо, а от друга страна може би и по-трудно за връзка с читателя.” („Огледало за загадката”)

Разбира се, много е трудно да се каже кой елемент доминира в поезията на Влада Урошевич - образният или звуковият… По-скоро те са в хармония и се взаимодопълват… Или както точно отбелязва изследователката на неговото творчество - Лидия Капушевска-Дракулевска: „…и двата компонента - еуфоничният и визуалният - са иманентни на неговото поетическо битие, в неговите стихове по хармоничен начин се осъществява близка среща на звука и знака, както е озаглавено и едно негово есе.” (от предговора към „Непредвидени разходки”)

Не са малко критиците, които с лека ръка определят Влада Урошевич като сюрреалист. Въпреки че сюрреализмът е оказал силно влияние върху неговата поезия, това определение всъщност я ограничава, опростява и в крайна сметка клишира, защото тя е много по-богата, комплексна и многоизмерна, на нея й е чуждо и неестествено всяко клише… Поезията на Влада Урошевич се изплъзва от всяка една дефиниция, както сънят се изплъзва от хватката на логиката…

* * *

 Ако четенето на поезията на Влада Урошевич е приключение и авантюра, то мога откровено да кажа, че превеждането на тази поезия е още по-голяма авантюра, със своите лабиринти, капани и изненади, със своите полети и приземявания, със своите съновидения и загадки… Работата ми върху превода и съставителството на тази книга бе за мен най-вече една прекрасна, вълшебна игра… Но също и приказно пътешествие, изпълнено с „непредвидени разходки” през паралелните светове на поета-вълшебник…

 В България до сега е издадена една-единствена книга на Влада Урошевич - „ПОЕЗИЯ”, в превод на Кирил Кадийски (ИК „Нов Златорог”, 2006). Настоящият избор включва стихове на Влада Урошевич от първите до последните му поетически книги, които не влизат в подбора на Кадийски (с малки изключения, съобразени с композицията на книгата) и са непознати за българския читател… Така в голяма степен се допълва представата за поезията на този голям македонски творец, отдавна надхвърлил регионалните граници и съизмерим с най-високите европейски образци.

 „Митология на съня” не е обичайно „избрано”, книгата не е хронологична ретроспекция на неговата поезия, но е композирана на семантичен принцип - разделена тематично на осем части, обединени смислово помежду си, като по този начин тя има повече концептуален характер на съвсем нова книга - изключително цялостна в многообразните тематични реминисценции и поетични състояния и послания. „Митология на съня” носи всички „отличителни белези” на най-доброто от поезията на Влада Урошевич.

Тази книга е уникална и с още нещо - графичните колажи в нея, както и на корицата, са дело на самия Влада Урошевич, създадени от него специално за това издание и се публикуват за първи път.

—————————–

Този текст е предговор към книгата с избрани стихотворения от Влада Урошевич „Митология на съня” (Подбор, превод, предговор и художествено оформление: Роман Кисьов, изд. „Ерго”, София, 2013.)