ПОМОЩ
Нощен плаж. Малко хора, не като през деня под горещото слънце на лятна Варна. Лампи по мостчето. Късно. Хората, един по един си отиват. Спасителите на баните, и те си отиват, минава дванадесет. Остава един дежурен. Само един. Млад, красив, тяло. Той седи на мостчето, гледа и пуши. Над плажа терасите гърмят - танци, музика, вино и любов, може ли без любов? дванадесет и половина - има три, четири души още. Едно момиче плава на гръб край мостчето до сала и гледа осветения спасител. Тя се смее, вълните се усилват, навътре една глава, на брега един мъж. Спасителят пуши, горещо е - гол, но музика от дансинга гърми, хората се забавляват и той се ядосва. Но гледа мускулите на ръцете и се усмихва - млад, суетен, мисли, че мускулите са сила. Момичето плава навътре и се обръща да гледа спасителя. Мъжът, влязъл до пояс във вода, се гмурка смешно, главата навътре, на същото място, не се вижда даже. Спасителят брои - трима души. Той ги познава. Старата госпожа, която е навътре и мъжът й - подутия богаташ, който само пред морето не се надува. Онази до сала, гледа я - млада, виждал я само един-два пъти на нощния плаж - мм! и хубава - да, но за другите, кой знае за кого. Той не мечтае празни работи! Но е красив, сам той знае, но има по-красиви. Терасата - светнала. Танго. Хубаво. Но човек трябва да има връзки, за да живее добре. Да има положение. Ето двамата поручици се виждат на терасата на крайната маса, двете госпожици се смеят - духовити събеседници.
Госпожицата плава навътре - поглежда последен път. Вълните - силни. Тя не чува музиката.
- Помощ!
Спасителят гледа.
- Помощ! Помощ! Помощ! Помощ!
Четири пъти - помощ!
Още два пъти от брега:
- Помощ! Помощ! Жена ми! - мъжът до пояс във водата.
Спасителят се оглежда за някой колега. Никой. Бързо минава долу и скача в лодката. Жената от морето:
- Помощ! Помощ! Помощ!
Мъжът:
- Бързайте, удави се.
- Спокойствие! - той пипва греблата и се навежда. Приятно е, че тоя дебелак реве така отчаяно.
Момичето плава и се усмихва. То не вижда вече спасителя, не чува нищо - само вълните. Млада, шоколадова, вдига глава и вика:
- Помощ! Помощ!
Мъжът вика на брега - излязъл, вика по брега и вика:
- Помощ!
Жена му навътре вика:
- Помощ! Помощ!
Госпожицата оттатък сала вика:
- Помощ!
Спасителят е объркан. Лодката по инерция лети към старата госпожа. Но още веднъж:
- Помощ!
В гласа няма страх, напротив - звучи като песен. Спасителят пуска лопатите, гледа жената навътре, която вика с последни сили, вижда мъжа, който вика: - Бързо! Бързо! Моля Ви се! - вижда и младата шоколадова госпожица да вика за помощ. Той обръща рязко лодката, ръцете му държат по-здраво веслата и лодката изменя курса. Тя отива към госпожицата. Тя се усмихва и се гмурка под водата. не чува, че другата наистина се дави и мъжът й е полудял от страх. Тя знае само, че сега той ще я вземе - красавецът и тя ще се прави на удавена да го уплаши. хубаво момче. Заслужава шегата!
Мъжът:
- Къде отивате! Луд ли сте! Оставете я! Жена ми!
Той мълчи, гребе.
Старият господин влиза в морето. Той не знае да плува. Но! Той навлиза все повече и повече и вика:
- Жена ми! Жена ми!
Спасителят достига госпожицата, тя се отпуска в ръцете му. Той я полага в лодката. Тя отваря очи и му залепя една целувка. Той е смаян. Но я хваща и не я пуска. Никоя хубавица не е целувала спасителя си.
На брега хора. От терасата. Виковете за помощ не се чуват вече: той седи на лодката и гребе. Гледа другата. Никой. Гледа - на брега само хора. На мостчето пак хора. Става прав. Гледа къде беше старата госпожа.
- Ей, идвам!
Никой не се обажда.
Той гледа, гледа, мръщи се, госпожицата седи срещу него - кръстосала голи нозе и със смях в очите. Тя не разбира. Знае, че е хубава шегата, която изигра на този красавец.
Той спира на мостчето и излиза с госпожицата. Хората го наобикалят:
- Къде са другите?
Той се мръщи:
- Ще ида пак!
Пак се качва на лодката - няма никой.
Връща се.
Госпожицата, наметната с пелерината на един офицер, приема поздрави за спасението. На спасителя му казаха, че мъжът отишъл да спасява жена си, но се удавил, вероятно, щом няма никой.
сп. „Звън”, ученически литературен сборник, издание на „Светлоструй”, София, 1937
