ГРАДИНА

Милтос Сахтурис

превод: Никос Тавридис

ГРАДИНА

Миришеше на треска, на бълнуване
това не беше градина
странни двойки се шляеха в нея
пъхаха в обувките ръцете си
бяха огромни
босите им бели стъпала
на всеки
като дива припадничава луна
червена роза вместо уста израсна
и се втурнаха и разкъсаха розите
пеперудените кучета.


ЗАВРЪЩАЩА СЕ ПЕЧАЛ

Жената се съблече и легна
на пода редом с кревата
целувката
отваряше и затваряше уста
от тавана бликнаха свирепи муцуни
висящата на стената птица
се задъха и умря
свещта се килна и изпадна
от свещника
отвън се чуха хрипове и тропот
прозорецът се отвори
и се провря ръка, след това
нахълта полумесецът
прегърна жената и си легнаха заедно

Цяла нощ се чуваше глас:

Д н и т е м и н а в а т
С н е г ъ т с и л е ж и


BATIR DES CHATEUX EN ESPAGNE

                На Роже Милиекс

Вече четиридесет години
смъртта е редом с мен
това момиче в бяла рокля което
всеки ден ми пече хляб, кърпи ме
и отвреме-навреме тихичко
ме заглежда.

А аз пиша карминени стихове
строя и разрушавам замъци в Испания
стопяват се година след година
сребреят косите на момичето
сребреят косите на смъртта
всеки ден тя ми пече хляб,
кърпи ме и се заглежда тайно
и с недоумение в мен а аз
невъзмутимо издигам и разрушавам
замъци в Испания.